Матей 6:12

Върху този стих проповедникът споделя следното:

„В една църква имаше двама членове, които от дълги години бяха скарани. Всички страдахме от това и по никакъв начин работата не отиваше на добре. Тази кавга бе проклятието, което тежеше върху цялата църква.

Всички опити да примирим разделените сърца до сега се бяха оказали напразни.

Аз молех горещо Господа да оправи работата. Веднъж и двамата бяха на едно молитвено събрание. Помислих събранието да се събере пред олтара, да коленичи там и заедно да се помолим. Моето искане бе задоволено, но ние чувствахме, че духът на благодатта и на молитвата не е между нас. Сега аз призовах присъстващите, заедно и при това със силен глас и ясно да изговорим молитвата „Отче наш”.  Така стана, но стигнахме само до мястото „и прости ни дълговете, както и ние”… Тогава изведнъж всички спряха, всеки онемя, ние не продължавахме, започнахме отново съвсем отначало.

Всичко въвреше отлично до току що назованото място. Ето, че отново събранието замълча. Като че ли, една парализираща ръка бе запушила устата на всеки. Затова трети път започнахме, но и този път не отидохме по-напред от предишните два. Тогава изведнъж погледите на двамата врагове се срещнаха, и като че ли завладяни от свръх земна сила те се изправиха внезапно, приближиха се един към друг, прегърнаха се и избухнаха в сълзи. Аз ги оставих спокойно и не казах нищо. Най-накрая след една дълга пауза, аз наредих да се започне за четвърти път молитвата „Отче наш” и тогава думите „Както и ние прощаваме на нашите длъжници” бях изговорени ясно и силно. Двамата врагове станаха приятели. Препятствията, които стояха на пътя на Божието дело, бяха победени и последното предизвика от тогава най-чудесен напредък между нас. Братя в една църква прощението, любовта и застъпническата молитва ни обединява в христовата любов.”

Човекът, който се покае пред Бога от греховете си, разбира Исусовата жертва и прощение. Грешниците приемат Исусовата жертва като единствена надежда за сегашния и за бъдещия живот. Едва тогава греховете им се опрощават. Това е праведност чрез вяра. Всеки човек трябва да предаде волята си на Бога, да се покае от греховете си и да има вяра в Христовата изкупителна жертва. Когато изпълни тези условия, той получава способността да става все по-силен духовно и все по-свят.