Как да видя Бога тук на земята?

Преди…

Той: Ето, хубава си, любима моя; ето, хубава си; очите ти под булото са като на гълъб; косите ти са като стадо кози, налягали по Галаадската планина (П. П. 4:1).

Тя: Възлюбеният ми е за мен като китка от смирна… Възлюбеният ми е за мен като кипрова китка в лозята на Енгади ( П. П. 1:13, 14).

Той: Както е кремът между тръните, така е любимата ми между дъщерите (П. П. 12:2).

Тя: Както е ябълката между дърветата, така е възлюбеният ми между синовете (П. П. 2:3).

Той: Колко хубава е твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра от виното е твоята любов и благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати (П. П. 4:10).

Тя: Аз съм на възлюбения си и неговото желание е към мен (П. П. 7:10).

Сега…

Той: Пак ли ще ядем пържени картофи? Омръзна ми да се прибирам капнал от умора и вместо да хапна нещо свястно, да ям все едно и също. Грижиш се повече за цвета на косата си, отколкото за мен!

Тя: Сигурна бях, че ще кажеш точно това! Никога не забелязваш как изглеждам, нито пък ми правиш комплименти. Мислиш само за себе си!

Той: Комплименти! Че за какво? Всички жени от квартала успяват да сготвят, да почистят и да посрещнат мъжете си. А ти можеш само да оправяш маникюра си.

Тя: Така ли? А ти прекарваш повече време с колата, отколкото с мен! Поне да беше някоя важна клечка с голяма заплата, че да имаше причини да те търпя.

Той: Значи така, а? Заплатата… А едно време, когато се запознавахме, не мислеше за тези неща…

Тя: Е, да… Едно време и ти забелязваше колко съм хубава…

Едно време… Повечето от нас са били свидетели на странната метаморфоза в нашите бракове – първо опиянение, страст, нежни думи, а само след няколко години или дори месеци – разочарование, гняв, безразличие, дори омраза. Защо се получава така? Защо това, което Бог даде в Едем като едно от най-големите благословения, днес се е превърнало в едно от най-големите проклятия? Дали планът за брака вече не действа? Дали съжителството без брак и хомосексуалните бракове са изходът от задънената улица? Нека днес заедно да разсъждаваме върху това какво е предназначението на брака и каква е една от основните му функции. Важно е да разберем това, за да не бъдем безразлични съквартиранти в семейството си, а истински щастливи.

І. Семейството – образ на Бога

Нека чуем какво казва Библията за едно от най-важните предназначения на брака:

Бит. 1:26-28: “И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и да владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И Бог им каза: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете.”

Бог създаде човека – мъжа и жената – по Свой образ и им каза да се плодят и да владеят земята. Следователно семейството в неговата цялост – състоящо се от мъжа и жената – е образ на Бога. Не отделният човек, а семейството, е една видима снимка, един видеоклип на начина, по който функционира Бог, т.е. на част от Неговите мисли, чувства и качества. Вие и вашите семейства представлявате едно осезаемо, достъпно за сетивата изображение на невидимия Бог.

Кои са приликите между Бога и семейството?

Приликите между Бог и семейството са доста, но днес ще разгледаме 2 от тях.

  1. Неразривно единство.

Бог е неразривно единство от три отделни личности:

1 Коринтяни 2:10, 11: “А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини. Защото кой човек знае какво има в човека, освен духа на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има у Бога, освен Божия Дух.”

Йоан 14: 8, 9: “Филип Му каза: Господи, покажи ни Отца и това ни е достатъчно. Исус му каза: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мен, видял е и Отца. Как така казваш: Покажи ми Отца?”

По някакъв непонятен за нас начин Бог Отец, Исус и Святия Дух представляват съвършено хармонично единство.

Семейството е също неразделимо единство:

Битие 2:24: “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”

Какъв е смисълът на това единство, на тази една плът?

  • Първо, за нас е трудно да разберем как може Божеството да е едно и все пак да е три отделни личности. Но когато видим как съпругът и съпругата живеят в хармония, любов и разбирателство, можем да започнем да добиваме поне бегла представа за това какво представлява Божеството.
  • Но целта на семейното единство не е само илюстративна – да показва Божията същност.

Еклесиаст 4:9-12: “По-добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си; защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне и няма друг да го вдигне. И ако легнат двама заедно, ще се стоплят; а един как ще се стопли сам? И ако някой надвие срещу един, който е сам, двама ще устоят насреща му; и тройното въже не се къса скоро.”

  • Второ, единството на семейството удовлетворява вложения у всеки човек копнеж за сигурност, съчувствие, подкрепа, топлота. Това са толкова жизненоважни нужди, че понякога, когато те не са удовлетворени, е застрашено психическото здраве на личността. Има хора, които дотолкова са били лишени от близки семейни взаимоотношения и любов, че не са сигурни в реалността на съществуването си. Те умишлено се порязват или нараняват, за да видят кръвта си и да почувстват, че са живи!

А вие имате ли това единство с брачните си партньори? Вашият дом осигурява ли сигурност, подкрепа, топлота за всички свои членове? Ако отговорът ви е “не” или “донякъде”, вие трябва да осъзнаете, че не сте достигнали състоянието на “една плът” и не отразявате напълно Божието единство. Затова още сега трябва да вземете решение да направите всичко, което зависи от вас, за да живеете в неразривно единство. Щастието на всичките ви близки, и вашето собствено, зависят от това.

  1. Различни роли.

Втората важна прилика между Бог и семейството е, че и двете се състоят от членове, които имат различни роли.

Например в Бит. 1:1, 2 се казва, че Бог създаде небето и земята и Божият Дух се носеше над водите. А в Евр. 1:1-3 се говори за това, че чрез Исус Бог е направил световете и държи всичко чрез Своето могъщо Слово. Следователно всяко лице на Божеството има своя специфична роля, която допринася за съвършеното извършване на всяка задача в съвършено единство.

В семейството също имаме различни роли. По тази тема има бурни спорове – те варират от ортодоксалното еврейско разбиране за мъжа-господар и жената-слугиня до днешните феминистки уклони за по-висшата роля на жената, тъй като тя е създадена от по-висша материя – ребро, а не от пръст. Проблемът е в това, че никой от тях не си дава сметка, че целта на ролите в семейството всъщност съвсем не е да гарантират доживотното паразитиране на единия партньор за сметка на другия – това би било чиста форма на егоизъм. Библейския идеал е съвсем друг:

Ефесяни 5:22, 25: “Жени, покорявайте се на своите мъже като длъжност към Господа.” “Мъже, обичайте жените си, както Христос възлюби църквата и даде Себе Си за нея.”

Според тези стихове ролята на жената е да се покорява, а на мъжа – да обича жена си. Сега няма да представяме аргументи за това кой е по-… – мъжът или жената. Надявам се, че ние като вярващи отдавна сме осъзнали дълбокия егоизъм, който се крие зад този спор. По-скоро ще се запитаме защо Бог даде заповедта точно по този начин? Знаете ли, че от психологична гледна точка съветът на Павел би бил гордост за всеки изтъкнат семеен консултант? Това е така, защото Бог казва на жените да правят точно това, от което мъжете имат най-голяма нужда – а то е да бъдат уважавани и зачитани. А на мъжете казва да правят точно това, от което имат нужда жените – да се чувстват обичани и обграждани с внимание. С други думи, на брачните партньори се заповядва!, нека добре да запомним това – заповядва! им се да правят това, от което другия има най-голяма нужда. Всъщност това е най-висшият израз на любовта – любовта “агапе”, която мисли за нуждите на другия, а не за своите собствени.

Съпрузи, изпълнявате ли вашата роля като глава на семейството, за да показвате постоянно на своята съпруга любовта си? Или се опитвате да налагате волята си със сила и агресивност? Ето какъв съвет дава религиозната писателка Елън Уайт на деспотичния съпруг: “Ти смяташ за слабост да бъдеш любезен, нежен и съчувствителен и мислиш, че да говориш нежно, благо и с много любов на своята жена е под твоето достойнство. Тук правиш груба грешка и не показваш разбиране на истинското мъжество и престиж. Склонността да не се проявява любезност е признак на слабост и дефект на твоя характер” (“Дом и семейство”, стр. 212, 213).

Съпруги, уважавате ли съпрузите си като глави на семействата ви и облекчавате ли товара им? Дали сте им подходящи помощници или ежечасовото ви мърморене вгорчава още повече живота им? Да чуем още един съвет от Елън Уайт: “Но ако жената е капризна по характер, взискателна и обвинява съпруга си за мотиви и чувства, които произхождат само от дефектите в нейния темперамент; ако тя няма нежна проницателност да разпознае неговата любов и да я оцени, защото той не угажда на всеки неин каприз, тя казва, че той я пренебрегва и не я обича. Почти неминуемо в нейния дом ще се случи точно това и чрез поведението си тя ще направи всички тези обвинения действителност” (“Дом и семейство”).

Нека сега всеки един от нас си даде сметка за това как гледа на ролята си в семейството – дали като на средство за придобиване на власт над другия или като начин да служи на другия. Защото ако искаме да живеем в любов и да бъдем щастливи, трябва първо да се научим да даваме.

ІІ. Семейството – начинът, чрез който се предава познанието за Бога в поколенията

И така, установихме, че като образ на Божеството, семейството трябва да отразява неразделимото единство на Бог и различните роди на личностите в Него, които служат не за конкуренция, а за изграждане на това единство чрез служене един на друг. Сега да помислим за функциите на брака.

Кои са функциите на брака? За какво служи той?

Нека да чуем какво казва Библията за една от основните функции на семейството:

Малахия 2:15: “Защото не направи ли Той двамата един човек, ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство. Затова внимавайте в похотите си и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си.”

Да възпита набожно потомство! Когато чуем това, обикновено си представяме родители и деца, които заедно извършват семейно богослужение, четат Библията и ходят на църква. Само че да се възпита набожно потомство е нещо несравнимо повече от това! Да възпиташ набожно потомство означава да създадеш у детето представа за Бога, която да бъде такава, че то да започне да харесва този Бог. Родителите имат огромната отговорност да бъдат за децата си такъв образ на Бог, че те да пожелаят да останат завинаги с Него.

Ние често използваме думата “представа.” Тя означава да имаш в главата си картина, образ на дадения предмет или човек, дори когато в момента не го виждаш или чуваш. Когато видим един нежно червен полски мак под милувката на утринното слънце, неговият образ се запечатва в съзнанието ни. След като си отидем в къщи, ние можем да извикаме този образ в ума си – това е представата. Знаете ли какъв образ изниква в главите на децата, когато чуят думата Бог? Да, точно така – на техните родители.

Дори сега, когато мисля за това, се притеснявам страшно много. Какъв образ изниква в главата на моята дъщеря, когато чуе думата Бог? Много често вижда в мен една раздразнителна и гневна майка. А това не е истинският образ на Бог, който трябва да има в главата си. Бях много впечатлена, когато прочетох следния цитат от книгата “По стъпките на великия лекар” от Елън Уайт: “Голяма чест и отговорност са възложени на бащите и майките – да стоят на мястото на Бога в грижите за децата си. Техният характер, всекидневието, възпитателните им методи, ще заместят Божиите слова за малките. Тяхното влияние ще допринесе за утвърждаването или погубването на детското доверие в Божиите обещания” (стр. 304).

Представяте ли си – това дали моето и вашите деца ще се доверят на Бог, зависи до голяма степен от мен и от вас! Сега може би някой ще каже: Да, но всеки прави свой личен избор. Това е съвсем вярно – в много случаи Бог ни довежда при Себе Си въпреки нашите родители. Например така се случи и при мен. Баща ми беше пияница, всяка вечер биеше майка ми и никога не съм изпитвала какво означава бащинска любов и загриженост. За мен думата “баща” имаше грозно звучене. И все пак Бог намери начин да ме привлече при Себе Си. Но знаете ли, на мен ми трябваха 10 години ходене с Бога, за да повярвам, че ме обича и не ме отхвърля, когато извърша грях – 10 години, в които аз бях едно бебе във вярата, което не можеше да повярва в Божията любов, защото не я бях усетила от родителите си. Ние, родителите, можем да направим пътя на вярата на нашите деца изпълнен с много разочарования и депресия, когато самите ние сме един изопачен образ на Бога.

Звучи малко безнадеждно, нали? Но всъщност не е така. Защото да бъдем съвършени, както нашия небесен Отец, съвсем не е чак толкова трудно. Павел ни дава формулата:

Римляни 12:1, 2: “И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служене.  И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е благоугодно на Него и съвършено.”

1 Коринтяни 2:15, 16: “Но духовният човек изпитва всичко, а него никой не изпитва. Защото: `Кой е познал ума на Господа, за да може да Го научи?` А ние имаме ум Христов.”

Когато ние решим с разума си все повече да опознаваме Бог, тогава Святия Дух започва да ни въздейства по непонятен за нас начин и така ние започваме да усещаме Божието присъствие. И тогава започваме да мислим с Божиите мисли и да вземаме правилните решения. Така Бог задейства и волята ни, за да изпълняваме взетите решения. Много е просто: чрез четенето на Библията, размишлението и молитвата, нашите мисли се променят и по този начин Святия Дух влага в главите ни “ум Христов.” Тогава ние можем да изпълняваме Неговата воля. Преживявали ли сте това? Има само един начин да го преживеете – като го опитате. Затова ще ви помоля сега, както сте седнали, да поканите Святия Дух да вложи в мислите ви Божиите мисли, за да се научите да чувате и изпълнявате Божия глас.

В края…

За семейството може да се говори безкрайно. Но днес ние се спряхме на едно от предназначенията на семейството – да бъде видим Божи образ чрез своето неразрушимо единство и чрез съвършено допълващите се роли на съпруга и съпругата, изпълнявани в любов.

Разгледахме и една от основните му функции – да създава у децата представа за невидимия Бог и да им помага да Му се посветят. Всяко семейство и всеки родител може да постигне този идеал, като покани Бога да бъде Господар на неговите мисли и така да извършва правилните действия. Ако повярвате в това, за вас ще се изпълнят думите на псалмиста: “Бог ме препасва със сила и прави съвършен пътя ми (Псалм 18:32)”.

Йорданка Дейчева, психолог

Клуб психология и здраве – Плевен; psihologiaizdrave@abv.bg