Как да предотвратим детската агресия?
-
Промяна на ценностната система на семейството.
Много тревожно е днес, че родителите се отдръпват от ролята си на основен фактор за възпитанието и искат да го прехвърлят върху училището. Виждам го в съучениците на Анди. Те ги виждат едва по 2-3 часа вечер. А един учител просто не е в състояние да обхване 25-30 деца и да ги възпита. Друг въпрос е дали го смята за свой дълг. Затова родителите, колкото и да са натоварени с изхранването в тези трудни времена, трябва да променят своите приоритети – децата трябва да се придвижат на по-предно място, преди работата и фейсбука. Трябва да променим ценностната си система: детето е дар от Бога и огромна част от усилията ни трябва да отиват за неговото добро възпитание. Именно затова цяла вечер повтаряме тази магическа дума ВРЕМЕ. Трябва да намерим време за децата си: време да говорим с тях, време да ги изслушваме, време да ги поправяме, време да ги учим на правата и задълженията им. Спомняте ли си коя родителска стратегия за възпитание изгражда не-агресивни, а градивни личности: ЛЮБОВ И АВТОРИТЕТ.
Защото ако искаме добро общество, трябва да имаме добри семейства. „Обществото е съставено от семейства и главите на семействата са отговорни за състоянието на обществото” (Уайт, Е. „Семейството и проблемите на интимния живот”).
Трябват ми време, любов и авторитет, за да изградя в детето си уважение към родителите: защото ако детето уважава родителите, то ще уважава и съучениците си (няма да ги бие), ще уважава учителите си (ще се старае в училище) и ще уважава законите на обществото (ще бъде добър гражданин).
Знаете ли коя е петата заповед от Десетте Божии заповеди: „Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята“ (Изход 20:12).
Има една философия, която е следствие от хуманистичната парадигма, че у детето е заложено доброто и ако не му пречат възрастните, ако не му се бъркат във възпитанието, това добро ще излезе наяве. Но бестселърът на всички времена казва нещо друго: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее“ (Притчи 22:6). Мисля, че ние като християнска нация сме се убедили от личен опит в истината на тази древна мъдрост.
Освен в собственото си семейство, какво още можем да направим, за да намалим детската агресия? Можем да правим каквото зависи от нас за:
-
Промяна на ценностната система на обществото.
Как? Изкушаващо е да кажем, че ако на власт застане един морален човек и под негово влияние се приемат морални закони, всичко ще се промени. Исторически всички такива опити са се провалили. Не може да се наложи доброто със закон. Когато Христос живее на земята, Той не вдига революция, нито избива всички лоши хора. Единственото, което прави е да се обръща лично към всеки един и да призовава: „Бъди добър човек“. Малцина от нас се намират на ръководни постове или имат влияние върху много хора. Обаче има едно нещо, което всеки един от нас може да направи, за да промени обществото: „Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез добро“ (Римляни 12:21).
Училището също може да постигне успехи, но само и единствено с помощта и съдействието на родителите. Класната на моя син много често ми споделя, че това, което тя се опитва да постигне – някакви правила и възпитано поведение – на другия ден са изчезнали, защото вкъщи родителите не поставят същите условия и провалят нейните усилия.
И така, днес очертахме само основните рамки на темата за детската агресия – както нейните причини, така и предотвратяването ѝ зависят от възпитанието в семейството, от добрите образци за подражание и от влиянието на обществото. Въпросът, който стои пред теб, е: Ще вземеш ли решение да направиш каквото зависи от теб, за да промениш каквото можеш?
„Най-голямата нужда на света е нуждата от хора – хора, които няма да могат да бъдат купени или продадени, хора, които в най-вътрешната си същност са честни и искрени, хора, които не се страхуват да нарекат греха с истинското му име, хора, чиято съвест е така вярна на дълга, както стрелката на компаса сочи на север, хора, които ще застанат за правото, ако и небесата да пропаднат” (Уайт, Е. Възпитание).
Откъде да намерим тези добри хора, които да възпитават нашите деца? Ами ние самите трябва да станем тези добри хора!
Откъде да намерим тези добри хора, които да станат добри политици, съдии, кметове, учители и да създадат едно по-добро общество? Ами ние самите трябва да станем тези добри хора!
Затова моят призив към всеки един от нас е: „Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез доброто“ (Римляни 12:21).
Автор: Йорданка Дейчева, психолог, Клуб Психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg