(3) Бог няма проблеми със самочувствието: Как да си върна самочувствието на Божие дете, което съм изгубил/а в живота си тук?

Всяка промяна започва първо с оценка на себе си. Затова първо трябва да се запитаме:

Имам ли проблеми със самооценката си?

За да разберем дали имаме някакви проблеми със самочувствието си като личности, трябва да се вгледаме честно в себе си и да преценим дали имаме някои от следните признаци:

Гняв/агресивност – показва съмнение в способността ни да се справим със ситуацията и затова прибягваме до насилие.
Депресия – начин за потискане на проблема, който смятаме за неразрешим.
Неумение за общуване: отдръпване от хората – опит да се спасим от усещането за зависимост; прекалено привличане на вниманието на другите – опит да получим внимание на всяка цена.
Критикарски дух – забелязваме недостатъците на другите, защото подсъзнателно вярваме, че ние също имаме много.
Малък дразнител – силна реакция – винаги, когато вдигаме голям шум около малък проблем, това показва ниско самочувствие и липса на реална преценка.
Постоянна нужда да доказваме себе си и да бъдем винаги прави – това компенсира вътрешното ни усещане, че не струваме нищо.
Насоченост към себе си – постоянната вътрешна несигурност кара човек да подтиква другите да го окуражават чрез постоянни оплаквания или постоянно подчинение на другите.
Липса на безусловна любов към другите – човек с ниско самочувствие трябва да използва другите, за да се чувства добре чрез любовта им, а това е егоистичен мотив.
Отричане или подценяване на себе си – така се лишава от възможностите за лично развитие и израстване както в живота, така и във вярата.

Това са по-набиващите се в очи признаци, но трябва да оценим себе си като цяло в две отношения:

Дали мога да изразявам спокойно мислите и чувствата си пред другите без срам или без агресивност.
Дали мога да приемам мислите и чувствата на другите, когато са различни от моите, без раздразнение или желание да ги направя точно като мен.

Как да имам добро самочувствие?

А) Поставете вярната основа за мнението си за себе си. Да чуем вдъхновяващите думи на Джеймс Добсън: “Какво по-голямо чувство за собствена стойност може да имам, от знанието, че Творецът на вселената ме познава лично? Че Той ме цени повече от целия свят; че Той разбира страховете и тревогите ми; че Той се докосва до мен с неизмерима любов, когато никой друг не го е грижа за мен; че Той наистина е дал живота Си за мен; че Той може да превърне моите пасиви в активи и моята празнота в пълнота; че след този живот ще има един по-добър живот, където сегашните недъзи и недостатъци ще бъдат заличени – където земната болка и страдания ще бъдат просто един спомен!” (Дж. Добсън. Ръководство за брака и семейството. Стр. 292-293)

Б) Променете мисленето си за себе си и за Бога:

Нямаш право да подценяваш някого, когото Бог обича толкова много – самия теб.
Нямаш право да подценяваш някого, когото Бог е удостоил с такава висока чест да нарече Свое дете: 1 Йоаново 3:1, 2: “Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца; а такива и сме… Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него.”
Нямаш право да подценяваш някого, когото Бог цени толкова много: Римляни 5:7, 8: “Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек (при все че е възможно да дръзне някой да умре за добрия). Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.”
Нямаш право да презираш някого, за когото Бог се грижи толкова много: Филипяни 4:19: “А моят Бог ще снади всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус.”
Нямаш право да презираш някого, когото Бог е планирал толкова внимателно: Ефесяни 1:3-5: “Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места; както ни е избрал в Него преди създаването на света, за да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исус Христос, по благоволението на Своята воля.”
Нямаш право да презираш някого, на когото Бог се радва: Матей 3:17: “Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.” – ние сме в Сина Му, следователно и ние сме възлюбени.

В) Не основавайте самочувствието си на обстоятелствата.

1 Коринтяни 7:20-24: “Всеки нека си остане в това звание, в което е бил призован във вярата. В положение на роб ли си бил призован? Да не те е грижа (но ако можеш да станеш свободен, по-добре използвай случая); защото който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христос. С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци. Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.”

Нашето добро самочувствие като християни не трябва да зависи от обстоятелствата на живота ни – пари, социално положение, професия, защото пред Бог тези неща нямат никаква стойност. Те са добри за този живот, но не могат да бъдат основа за нашето самочувствие, защото ако обстоятелствата се променят – изгубим работата си, фалираме или изгубим поста си – нашето самочувствие ще рухне. Когато ценим тези неща, ние ставаме “роби на човеците” – мерим своето самочувствие според ценностната система на този свят. А нашето самочувствие трябва да се гради върху това, че Бог ни обича безусловно и завинаги, че Той ни цени заради качествата, които ни е дал и заради способностите, които е вложил в нас и които ние можем да развиваме.

Г) Молете се.

Не се притеснявайте да отидете при Бог, да Му разкажете всичко, което ви притеснява, включително притесненията ви поради ниско самочувствие. Молете го постоянно, упорито, всеки ден да промени неправилното ви мислене и чувства към себе си, за да можете по-добре да служите на Него и на хората. Молете Го да повярвате в Неговата безусловна любов и в прекрасното бъдеще, което е планирал за вас. Бог ще отговори на искрените ви молитви, защото “Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда” (Ер. 29:11).

Д) Търсете помощ от другите вярващи.

Когато човек има ниско самочувствие, той се срамува да признае, че има нужда от помощ. Но трябва да превъзмогнете срама и страха си от хората и да се обърнете към някои близки на вас членове от църковното семейство. Там, чрез безусловната любов и приемане от другите вярващи, ще можете да преживеете безусловната Божия любов. Ще можете и да поставите част от товара си върху другите, а това е най-здравословния начин да бъдем излекувани – чрез създаване на здравословни приятелски връзки. Както ни съветва и Павел: “Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон”. (Гал. 6:2).

Заключение. Да можеш да обичаш и да бъдеш обичан; да можеш да даваш и да ти дават; да можеш да благославяш и да бъдеш благославян – не е ли това истинското щастие, не само там някъде горе в небето, но и сега – в живота ни тук на земята? Ти също можеш да бъдеш щастлив. Но има едно важно условие – да осъзнаеш, приемеш и живееш истинската си самоличност. А истинската самоличност на всеки човек е една единствена – син или дъщеря на Царя на вселената. Ти си наследник на най-богатата, най-силната, най-известната, най-интелигентната Личност в целия всемир – Богът на небето и земята. От теб зависи да бъдеш такъв. От теб зависи да се чувстваш като такъв. От теб зависи да живееш като такъв. Само повярвай в това и го приеми като действителност в живота си, и за теб ще се изпълнят думите: “И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа Си, Който вика: Авва, Отче! Затова не си вече роб, а син; и ако си син, то си Божи наследник чрез Христос.” (Гал. 4:6, 7)

Нека още сега да се наслаждаваме на благословенията, които нашия небесен Баща ни дава изобилно!

Йорданка Дейчева, психолог

Клуб Психология и здраве – Плевен; psihologiaizdrave@abv.bg