КАК ДА УЧИМ ДЕЦАТА СИ НА ОТГОВОРНОСТ
Децата не са безпомощни малки същества. Те отлично знаят как да ни манипулират. Затова ние, родителите, не бива да оставаме по-назад в това състезание на нерви. Ние имаме право да изискваме от тях да се държат отговорно.
Но внимание! „Отговорно“ е ужасно разтегливо понятие. Докато за едно 6-годишно дете то може да включва подреждане на дрехите в необходимия ред, то за едно 3-годишно дете това е невъзможно. Обаче всяко дете може да се научи да отговаря за постъпките си, след като му е било изяснено точно какво се очаква от него, то е разбрало и все пак не го е направило.
Например моята 4-годишна дъщеря дърпаше вратичката на касетофона преди да се отвори сама. Обясних й много ясно, че така ще я счупи. Тя продължи. Обясних й още веднъж и тя обеща, че повече няма, но пак продължаваше. Тогава взех касетофона и й казах, че днес повече няма да слуша детски песни.
Но преди това (както и при повечето наказания) проведохме следния разговор: „Вяра, казах ти да не дърпаш вратичката, нали?“ „Да“. „Ти, обаче, продължаваш, нали?“ „Ами-и-и, да“. „Знаеш, че непослушанието води до нещо неприятно, нали?“ (Много неохотно и тихо, а може и да получите отговор „Не“) „Да“. „Сега ще има последици, за да се научиш да си пазиш нещата”.
Един от най-важните моменти при възпитанието в отговорност е увереността на родителя, че детето му ще се справи със задачата. Ако постоянно се съмняваме, че детето ни ще свърши нещо добре, то наистина няма да се научи. Например ако никога не му разрешаваме да се облича само, да мие чиниите, да подрежда масата, да сгъва дрехите, да помага в готвенето, да изключва компютъра и т.н., то ще свикне да разчита, че някой друг върши тези неща по-добре от него/нея и няма да развие нито чувство за отговорност, нито здравословно самочувствие.
Познавам родители, които чертаят таблици за английските времена на 14-годишните си „дечица”! Позволете на децата си да счупят някоя чиния, докато ви помагат в миенето, вместо после на 30 да плачат на рамото ви, защото не знаят как се мие.
Родителската вяра във възможностите на детето и разумните изисквания, прилагани с любов, са генераторите на чувството за отговорност.
Йорданка Дейчева, психолог; psihologiaizdrave@abv.bg