КАК ЗАПОЧНА КИТАЙСКОТО ПРОУЧВАНЕ
Дали принципите по отношение на животинските протеини и рака имат ключово значение за всички хора във всички ситуации или са гранично важни за малцина в някои отделни ситуации? Участват ли тези принципи в ежегодно регистрираните хиляда нови случаи на рак и в общия брой от един милион или повече души болни от рак? Ние се нуждаем от преки доказателства при проучвания на хора. Идеалното е, доказателствата за модела на хранене да бъдат събрани чрез прецизна методология при голям брой хора със сходен начин на живот, сходен генетичен фон и различна заболяемост от рак. Такава възможност се отдава рядко, но ние имахме невероятен шанс да получим точно тази възможност, от която се нуждаехме. През 1980 г. имах щастието да посрещна в моята лаборатория един от най-изтъкнатите учени и професионалисти на Китай, д-р Джънши Чен. Дадена ни беше възможност да извършим проучване при хора, което щеше да придвижи принципите, разкрити в лабораторни условия, към следващото ниво. Беше време да проучим връзката между храненето, начина на живот и болестта по най-задълбочения начин, предприеман някога в историята на медицината. И ние тръгнахме към Китайското проучване. Направихме научен екип от световна класа. В него беше д-р Чен, заместник директор на най-важната държавна лаборатория по хранене и здравни проучвания в Китай. „Вербувахме” д-р Джъняуо Ли, изтъкнат учен в Китайската академия за медицински науки към Министерството на здравеопазването. Третият член на екипа бе Ричард Пето от Оксфордския университет, един от водещите епидемиолози в света. Аз закръглих екипа, като станах програмен директор. Посетихме шестдесет и пет окръга в цял Китай, където попълнихме въпросници и направихме кръвни тестове на 6500 възрастни. Взехме проби урина, директно оценихме всичко, което семействата консумираха в продължение на три дни и взехме проби храни от пазарите в цялата страна. Шестдесет и петте окръга, избрани за проучването, бяха разположени в селски или полуселски райони на Китай. Изборът бе съзнателно направен, защото ние искахме да изучим живота на хората, които ядяха предимно храната, произвеждана в техния район и бяха живели там през по-голяма част от живота си. Това беше успешна стратегия, тъй като по време на проучването установихме, че 90-94 % от възрастните във всеки окръг живееха все още в окръга, където се бяха родили. Когато приключихме, установихме, че имаме повече от 8000 статистически значими връзки между начина на живот, диетата и променливите величини за болестите. Бяхме провели проучване, което нямаше равно по отношение на детайлността, качеството и уникалността си. Ние бяхме свършили нещо, което New York Times определи като „Grand prix за епидемиология”.
,,Китайското проучване“ д-р Кембъл
