КАК СЕ ИЗРАСТВА В БЛАГОДАТТА

„Но растете в благодатта и в познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Нему да бъде слава и сега, и до вечния ден.“

(2 Петр.3:18)

Възможно ли е да израстваме в благодатта? Възможно е само ако опразним сърцата си от своето его и ги предадем на Небето, за да бъдат оформени по небесния модел. Можем да имаме връзка с живия канал на светлината; можем да бъдем освежени от небесната роса и небесният дъжд да се излее върху нас. Когато приемем Божиите благословения, ще сме способни да получим и още по-голяма мярка от благодатта Му.

Като малки деца трябва да седнем при нозете на Христос и да се учим от Него. Не бива да позволяваме нито ден да отмине, без да сме придобили още знания за преходните и за духовните неща. Не бива да „забиваме колчета”, ако не сме готови да ги извадим и забием по-нататък, по-близо до хълма, който възнамеряваме да изкачим. Най-висшето образование е възпитаването на ума да напредва ден след ден. В завършека на всеки ден трябва да се намираме на крачка по-близо до победната награда. Ден след ден познанията ни трябва да растат. Ден след ден трябва да си правим заключения, които ще носят богата награда в този живот и в бъдещия. Гледайки ежедневно на Исус, вместо на стореното от нас, ще имаме решителен напредък и в преходните, и в духовните познания.

Краят на всички неща е близо. Стореното от нас досега не трябва да слага край на делото ни. Начинателят на нашето спасение казва: „Напред! Идва нощ, когато никой не може да работи“. (…). Животът ни винаги трябва да бъде под властта на Христос. Нужно е постоянно да поддържаме светилниците си горящи ярко. Човекът, който стои там, където Бог го е призовал да бъде, напредва от частичната видимост на зората към пълната светлина на деня.

Трябва да опънем докрай всеки духовен нерв и мускул. Бог не желае да останем само едни послушници във вярата. Иска да достигнем до най-високото стъпало и оттам да пристъпим в царството на нашия Господ и Спасител Исус Христос.