КАК СМЕ УСТРОЕНИ

Специалистите по анатомия се интересуват от сравнението между храносмилателната система на животните и човека. На кой бозайник прилича повече човекът? На тревопасните или на хищниците? Да напрaвим бърз преглед на основните характеристики на храносмилателните органи при животните и при човека:

Зъби

– Хищници: острите кучешки зъби могат да разкъсват месото, без да го дъвчат

– Тревопасни: Много  добре развити кътници, които позволяват стриването на храните до консистенцията на каша.

– Човек: Човешките кучешки зъби са малки, различни от тези на хищниците. Кътниците приличат повече на тези при тревопасните, пригодени за дъвчене и стриване на целулозата и зърната на зърнените храни.

Слюнка

– Хищници: С кисела реакция, необходима, за да се разградят месните протеини.

– Тревопасни: С алкална реакция, което позволява по-добро усвояване на въглехидратите.

– Човек: Слюнката му е алкална, както при тревопасните. Освен това съдържа птиелин и амилаза – ензими, които започват смилането на скорбялата, намираща се единствено в растителните храни. Следователно човешката слюнка е пригодена за растителна храна.

Черва

– Хищници: Храносмилателният им тракт е доста по-къс от този на тревопасните. Причината за това е,  че месото трябва да бъде смляно и елиминирано бързо, тъй като разлагането и гниенето му  в червата произвежда вредни вещества, които биха натровили животното.

– Тревопасни: Имат много дълъг храносмилателен тракт, който позволява сравнително бавно преминаване на храните. Растителните храни се нуждаят от много повече време, за да бъдат смлени, но не участват в гнилостни процеси в червата, нито произвеждат токсични вещества. Ако тревопасно животно яде месо, ще се натрови, тъй като то трябва да остане дълго време в червата му, да премине през цялата им дължина, да претърпи гниене и освобождаване на токсини.

– Човек: Има по-дълги черва от хищниците, макар и не толкова дълги, колкото при тревопасните. Затова е допустимо да яде месо, въпреки че съществува възможност да понесе последиците от гнилостните процеси, особено ако има запек и лениви черва.

По този начин се освобождават токсини (кадаверини, индол и ескатол), които преминават в кръвта и предизвикват алергии, мигрена, обриви и много други.

И така виждаме, че храносмилателният тракт на човека е по-близък до този на тревопасните животни, отколкото до месоядните. Въпреки че са предназначени да дъвчат и смилат растения, нашите храносмилателни органи имат голяма адаптивна способност, несъществуваща при животните, което ни позволява да ядем практически всичко.

,,Наслади му се” – 126 стр. Издателство ,,Нов живот”