КАК ФИЛТРИРАМЕ СЪБИТИЯТА ОКОЛО НАС
Когато се използват по правилен начин, психичните филтри са всъщност част от вродения инстинкт за самосъхранение на нашия мозък. Всеки от нас има такъв инстинкт, който отключва търсене на възможни опасности в света, в който живеем. Но въпреки че здравите психични филтри са създадени за нашата безопасност, те могат също да отключат реакцията „бий се или бягай“ винаги когато съзнанието ни тълкува нещо като необичайно или тревожно. Фазата „най-голяма опасност“, която води до внезапен наплив на епинефрин (адреналин) в тялото, има една функция – да подготви мускулите ви да заработят усилено в случай, че трябва да бягате или да се биете.Тъй като горивата за мускулите ви са кислород и глюкоза, цялата ви физиология се променя, за да се осъществи бързия им пренос. Сърцебиенето и кръвното налягане скачат, докато всички останали процеси в тялото (като храносмилане) се забавят или изцяло спират. Нещо като сигнал за пожар в сграда. Докато спешният случай не се разреши, всичко останало остава на заден план. Едва когато алармата спре, нещата се връщат към нормалния си ход. В тялото възникват проблеми, когато психичните филтри (в комбинация с живот на скорост и силен стрес) включват нашите „аларми“ десетки пъти дневно. В такива случаи тялото няма възможността да се успокои или да възвърне естественото си равновесие. Подобно ниво на психически стрес накрая взема своя дан, като причинява високо кръвно налягане, увредена имунна система или трудно храносмилане.
Учените са открили, че песимистите (хора, които гледат на живота през отрицателен психичен филтър) наистина има за какво да се тревожат. Едно проучване в Холандия установява, че склонните към песимизъм хора са изложени на по-голям риск да починат от сърдечни болести и по други причини за разлика оптимистите по природа. При най-големите оптимисти вероятността да починат поради всевъзможни причини, докато трае проучването, е с 45 процента по-малка от тази на най-големите песимисти.
,,Изгубеното изкуство на мисленето“ Издателство ,,Нов живот“