КАК ЩЕ СЕ РАЗВИВА ОБРАЗЪТ НА ЗВЯРА
„Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято рана бе оздравяла“ (Откр. 13:12).
За изграждането на образа на звяра в Съединените щати религиозната власт така трябва да контролира гражданското управление, че църквата да използва държавната власт, за да постига собствените си цели.
„Образът на звяра“ представлява онази форма на отстъпилия протестантизъм, която вече ще се е развила, когато протестантските църкви потърсят помощта на държавната власт, за да наложат своите учения.
Но когато съблюдаването на неделята бъде постановено със закон и светът получи пълна светлина по отношение на задълженията спрямо истинската събота, тогава всеки, който престъпва Божията заповед, за да послуша едно нареждане или предписание с не по-висок авторитет от този на Рим, ще почита папството повече от Бога. Той отдава поклонение на Рим и на силата, която е наложила въведената от Рим наредба. Покланя се на звяра и на неговия образ. Следователно когато хората отхвърлят обявената от Бога наредба като знак на Неговия авторитет и на нейно място почитат избраната от Рим като белег на папското върховно владичество, ще приемат знака на съюз с Рим – „белега на звяра“. И чак когато този въпрос бъде ясно изложен пред човеците и те трябва да избират между Божиите заповеди и човешките заповеди, тогава упоритите в греха ще получат „белега на звяра“.
При изхода от борбата цялото християнство ще бъде разделено на две големи групи – пазещите Божиите заповеди и вярата в Исус и покланящите се на звяра и на неговия образ, приемащи белега му. Макар че църква и държава ще обединят властта си, за да принуждават „всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби“ да получат „белег на десницата или на челата им“ (Откровение 13:16), все пак Божият народ няма да го приеме. Пророкът от Патмос вижда, „че тия, които бяха победили звяра и образа му, и числото на името му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи. И пееха песента на Мойсей и на Агнето“.