КАМЪКЪТ В РЪКАТА

Древнокитайско предание разказва за един младеж, който още от детството си се увличал от скъпоценните камъни и затова решил да стане бижутер. Огледал се за добър учител и бил приет от най – прочутия сред тях.

Като първи урок учителят му дал парче нефрит, затворил шепата му и му казал :
– Дръж ръката си затворена в продължение на година. Сбогом.

Младежът се върнал в дома на родителите си крайно недоволен, с късчето нефрит в шепата си. ” Как можа този учител – не спирал да се пита той -да поиска от мен нещо толкова глупаво и толкова трудно за изпълнение? Как ще държа ръката си затворена цяла година, без да я отварям нито за миг? Каква беше тази прищявка, тази безсмислена заповед? ”
Въпреки съмненията и гнева обаче младежа бил заинтригуван вътрешно от получената задача и успял да удържи ръката си затворена в продължение на дванайсет месеца, дори нощем, докато спял.

Когато срокът изтекъл, той отново отишъл при учителя, отворил шепата си и му подал късчето нефрит.
– А сега какво да направя ? -попитал.
– Ще сложа в ръката ти втори къс нефрит, който ще стискаш цяла година- отвърнал учителя.
Този път младият човек избухнал :
– Още една rодина? За какво е тази абсурдна заповед? Аз искам да стана бижутер! Защо не ме учиш на професията по нормалния начин, ами ме караш да правя тези глупости?

Докато викал, учителят поставил в ръката му още един камък. Младежът автоматично затворил шепата си и изведнъж възкликнал :
– Но това…Това не е от нефрит!