Всички ние бихме се свили при мисълта за уста пълна с камъчета. Но да имаш камък в устата може да бъде и желателно – поне така е при жеравите, които населяват планините Тавър в южна Турция.
Тези жерави са склонни много да крякат, особено когато летят. Целият този шум привлича вниманието на орлите, които се спускат надолу и ги сграбчват.
Опитните жерави избягват тази заплаха, като пълнят устата си с камъчета. Те им пречат да крякат и ги предпазват от орлите.
И хората имат проблем с устата си. Авторът на Притчи казва: „Който пази устата си, опазва душата си, а който отваря широко устните си, ще погине” (13:3). „Устните на безумния причиняват препирни и устата му предизвикват плесници” (18:6). Колко много от неприятностите ни биха могли да се избегнат, ако се научим да контролираме езика си! Колко сърдечни болки, които причиняваме на другите, биха се избегнали, ако пазехме говоренето си!
Имате ли проблем с езика си? Има начин да се справите: Помолете Господа за помощ. Мислете преди да говорите. Нека думите ви бъдат малко. Спазването на тази формула иде бъде толкова резултатно, колкото ако имате камък в устата.
“Устата на безумния са погибел за него и устните му са примка за душата му.” Притчи 18:7
МИСЛЕТЕ КАКВО КАЗВАТЕ, В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ Е ВЪЗМОЖНО ДА КАЖЕТЕ КАКВОТО ВИ ДОЙДЕ НА УМ.
