КАТАСТРОФА ПО ПЪТЯ КЪМ НЕБЕТО

Когато човек не прояви незабавно послушание, той автоматично предприема един опасен експеримент – не само докога ще го чака Бог, но и още по-страшно – докога съвестта му ще запази своята чувствителност. Всяко съзнателно непослушание обременява следващите опити да бъдем послушни. Всяка злоупотреба със свободата на избор отслабва способността за различаване доброто от злото. В края се стига до инверсна аномалия – доброто изглежда зло, а злото – добро. /Исая 5:20/ Изчезва желанието за живот в хармония с Божията воля, угасва стремежът към послушание, никога повече не се появява благословеното безпокойство дали духовното състояние е задоволително в Божиите очи. Едва когато дадената личност чрез методично обезчувствяване на съвестта я е довела до пълна безжизненост, Святият Дух се оттегля окончателно и безвъзвратно.

От горното се разбира, че похулването на Святия Дух, непростимият грях, не е някакво грозно и уродливо дело, някакво черно и отвратително престъпление, но състояние на душата – специфично състояние, до което се стига след продължителни сражения с Утешителя, Когото Исус ни изпрати, след пълното смълчаване на тихия Му глас.

,,Истинското лице на Лаодикия”   Издателство ,,Нов живот”