КАТО ГЪСКИТЕ

Вероятно сте виждали диви гъски, които отлитат на ята далеч на юг. Но дали сте се замисляли защо по време на полет те се подреждат под формата на латинската буква „V”?

Когато размахва крилата си, всяка от птиците създава зад себе си възходяща струя въздух, която подпомага летенето на птицата зад нея. Така цялото ято изминава със 70 процента по- дълго разстояние, отколкото ако всяка от птиците лети сама.

Поука 1: Когато вярващи от една местна църква вървят в една посока, свързани с чувството на взаимозависимост, те достигат целите си много по-лесно и по-бързо, защото взаимно се подкрепят.

Ако някоя птица се отдели от ятото, тя започва осезаемо да чувства трудностите на летенето, съпротивлението на въздуха и въздействието на земното притегляне. Тогава, осъзнавайки колко трудно се справя сама, тя се връща в ятото, за да се ползва от струята въздух, която я кара да лети леко.

Поука 2: Разумният християнин може да се поучи и от гъската, за да осъзнае, че отделен от Христовото тяло, е слаб, а свързан с останалите вярващи, получава сила за живот и служение.

Когато водещата ятото гъска се умори, тя изостава назад, а нейното място се заема от друга.

Поука 3: В духовното служение ние подкрепяме водачите, които Господ издига, като осъзнаваме, че и те са хора, които се нуждаят от почивка.

Гъските, които са отзад, непрекъснато издават крясъци, с които насърчават тези, които са в предната линия. Така им помагат в трудната задача да осигуряват въздушен коридор за полета на цялото ято.

Поука 4: Наша отговорност е да насърчаваме с думи и отношение братята, които имат служение на проповядване, поучение и водачество.

И още една илюстрация. Когато някоя гъска от ятото се разболее или е улучена от ловец, тя се отделя от ятото, но с нея отлитат още две гъски, за да и помогнат да кацне на безопасно място и да я защитават. Те остават с ранената птица, докато тя се възстанови или пък докато умре. Едва тогава отлитат с нея или сами, за да настигнат своята група или да се присъединят към друго ято.

Поука 5: Достатъчно е да имаме разума на една гъска, за да се подкрепяме един друг в краткия полет на живота, устремени към вечността.

Но ние имаме нещо повече, защото „Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Святи Дух“ (Римл. 5:5). Имаме небесен източник, който може да гарантира подобни взаимоотношения, когато сме посветени на Христос и на Неговата църква.