Когато даваш, печелиш повече

Семинар „Библейска психология за 21 век“

Знаете ли приказката за Хитър Петър и дядо поп?

Попът в реката

(приказка)

Паднал в реката дядо поп и почнал да се дави. Събрали се селяните на брега да го спасяват.

— Дай, дядо попе, ръка!… Дай, дядо попе, ръка!… — викали те. Но дядо поп не подавал ръка, макар и вече да потъвал.

Дотичал Хитър Петър и се развикал:

— Бре, хора, защо му викате „дай“? На поп се дума „вземи“!

Тогава селяните подхванали:

— Вземи, дядо попе, ръка!

Попът тутакси поел подадената му ръка и така го спасили.

Това е и смешна, и тъжна история за лошия пример на християните, които би трябвало да бъдат не най-егоистичните, а най-себеотрицателните хора на земята. Защото имат примера на най-себеотрицателната личност – Бог.

В Библейската психология има много парадокси, които изглеждат нелогични за невярващия човек, като например „блажени скърбящите“, „блажени сте, когато ви хулят и ви гонят“, „който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга“. Но има един библейски парадокс, който е доказан и от светската психология, и от психологическите проучвания, и от личния ни опит: „Когато даваш, печелиш повече“. Това е десетото видео от семинара „Библейска психология за 21 век“, в което ще говорим за себеотрицателната любов.

В книгата си „Изгубеното изкуство на мисленето“ д-р Нийл Недли цитира множество психологически проучвания, които доказват огромната полза от алтруистичната настройка да помагаме на другите. Според тях себеотрицанието води до:

По-силно усещане за благополучие
По-добро физическо и умствено здраве
По-голямо щастие и радост в живота
Повишена способност за справяне със смъртта на брачен партньор
По-дълъг живот
По-добри взаимоотношения и социален живот
Повишено самоуважение
По-голяма увереност в себе си и вяра в бъдещето
По-ниски нива на стрес
По-голяма вероятност за избиране на здравословен начин на живот

Следователно науката категорично доказва твърдението на Библейската психология, че „Когато даваш, печелиш повече“.

Мотивацията на християните

Обаче за християните мотивацията да проявяват себеотрицателна любов и загриженост е малко по-различна от желанието да бъдат по-здрави или по-щастливи. Откриваме я в думите на апостол Павел към вярващите във Филипи:

„Имайте у себе си същото съзнание, което беше и у Христос Исус, Който, като беше в Божия образ, пак не сметна, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст“ (Филипяни 2:5-8).

Най-силният мотив за християните да правят жертви за другите е примерът на Исус Христос, Който напълно се отрече от божественото Си положение и щастливия Си живот в небето, за да дойде на земята като човек, да понася бедност, тежък труд, лишения, както и подигравки и презрение, а накрая мъчителна смърт на кръст.

Защо трябваше Божият Син да прави такава огромна жертва? Освен, че изпитва безкрайна любов към нас, Той знае, че без тази жертва за нас няма да има никаква надежда отвъд смъртта. Още 700 години преди въплъщението на Христос пророк Исая обяснява това: „Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни“ (Исая 53:6). А апостол Павел подчертава основния проблем: „Защото заплатата на греха е смърт“ (Римляни 6:23). Грехът, който всъщност е егоизъм или пълно отсъствие на любов, причинява смърт и е отворил непроходима пропаст между всеки човек и Бога. Единственият мост над тази пропаст е себеотрицанието на Исус, Който понася на Кръста наказанието за нашите егоистични постъпки. А ние получаваме Неговия живот.

Апостолът на любовта, апостол Йоан, ни казва как ни лекува Исус от безнадеждното ни състояние на неизлечимо болни от проказата на егоизма: „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:8,9). Когато признаем пред Бога своята безпомощност, Той ни прощава и ни придава силата да преминем от егоизъм към любов. Да преживеем преобразяването ни от хора, гонещи предимно своите интереси, към хора, искрено загрижени за другите.

Според Библейската психология един от основните проблеми на човека е, че не може да се промени сам – коренно, отвътре. Хората могат да извършат някои козметични промени на външното си поведение, да изглеждат възпитани, съвестни и загрижени, но вроденият във всеки човек егоизъм няма как да бъде променен без драстичната операция на Небесния Лекар: „Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре у вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце“ (Йезекиил 36:26).

Тази безкръвна операция за премахването на егоизма и заместването му с любов е възможна единствено ако ти искрено пожелаеш това. Има четири важни стъпки:

Признай пред Бога, че не можеш да се справиш с егоистичните си мисли, думи и постъпки.
Приеми чрез вяра, че заради жертвата на Исус Христос на Кръста Бог ти прощава всяка лоша постъпка, която осъзнаваш и не желаеш повече да повтаряш.
Приеми чрез вяра, че от този момент Святият Дух ще бъде твой постоянен спътник, който ще те променя така, че да заприличваш все повече на Христос в любов, милост, доброта.
Всяка сутрин искай в молитва Божията сила за този ден.

Историята на Закхей

В Новия завет (Лука 19:1-10) четем историята за коренната промяна на богаташа Закхей, който живеел в Йерихон и бил началник на бирниците, т.е. шеф на данъчното. Можете да си представите откъде бил натрупал богатството си – от злоупотреби с данъците на съгражданите си, естествено. Затова всички го мразели.

Обаче когато Исус дошъл в града му, Закхей много искал да Го види. Но имало един малък проблем – бил твърде нисък и не виждал нищо зад гърбовете на струпаните край пътя хора. Затова предприел драстична стъпка – покатерил се на едно дърво и зачакал. Представяте ли си – шефът на данъчното в Плевен, облечен в скъп костюм, да тръгне да се катери по дърветата, за да види някой духовник? Явно думите на новия учител Исус Христос вече били започнали да преобразяват сърцето на безсъвестния олигарх.

Когато Исус стигнал до дървото му, за негова огромна изненада Той спрял и му заговорил:

„Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти“. Закхей веднага слязъл и Го приел с радост в дома си.

Като видели това, всички роптаели и казвали: „Отиде на гости при грешен човек“.

А Закхей станал и казал на Господа: „Господи, ето, отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четворно“.

И Исус му казал: „Днес стана спасение на този дом“.

Когато приемем Исус в живота си искрено, ние не можем да останем същите. Ние се преобразяваме от егоисти в алтруисти, от вземащи в даващи, от мислещи предимно за себе си в мислещи предимно за другите. Както Закхей се преобрази от алчен мултимилионер в благодетел на бедните и върна в четворен размер парите на всички, които беше ограбил.

Какво печели човек, ако с вяра в жертвата на Исус приеме Святият Дух да извърши в него трансформацията от егоизъм в любов?

Вместо смърт – получава вечен живот.

Вместо угризения на съвестта – получава прошка.

Вместо депресия – получава надежда за бъдещето.

Вместо страх – получава вътрешен мир.

Вместо отчаяние – получава щастие.

Вместо себелюбие – получава любов към другите.

Вместо гневни изблици – получава самоконтрол.

Вместо алчност – получава щедрост.

Вместо злоба – поучава доброта.

Ако характерът, който имаш в момента, те удовлетворява, тази парадоксална размяна не е за теб. Но ако търсиш нещо по-различно, нещо по-добро, ще го получиш, щом предадеш живота си на Бога с вяра в Исус.

Ето как апостол Павел сравнява сатанинската Парадигма на егоизма и божествената Парадигма на алтруизма:

„А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и други подобни; (…) А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“ (Галатяни 5:19-23).

Ако изберете божествената Парадигма на алтруизма, ще можете лично в живота си да изпитате истинността на библейския парадокс: „Когато даваш, печелиш повече“.

Какво печели Исус

Дотук видяхме, че човек определено печели повече, когато отдаде живота си на Бога. А какво печели Исус? Той като че ли само прави жертви, без да получава нищо.

Когато една личност е напълно алтруистична, тя изпитва най-голяма радост, когато другите са щастливи. Затова Исус, Който е самото въплъщение на себеотрицателната любов, изпитва най-голяма радост, когато прави добро на хората. Самият Исус казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно“ (Йоан 10:10). „Елате при мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи, и аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28; ERV-BG). Тъй като „Бог е любов“, най-голяма радост му доставя да носи щастие на всички Свои деца.

Аз съм щастлива, че имам такъв Приятел и Съветник винаги до себе си. А ти?

Принципите на Библейската психология са валидни дори и за нас в 21 век. Още за тях можете да прочетете на нашия сайт facebible.bg, в раздел Психология и подраздел Християнска психология. На сайта ни ще можете да си изтеглите напълно безплатно електронната книга за емоционална интелигентност „6 стъпки за овладяване на гнева“.

Често публикувам материали и на фейсбук страниците си „Християнска психология“ и „Психология за всеки ден“. Можете да ги харесате, следвате и коментирате.

Всичките си клипове качвам в YouTube канала си „Психология за всеки ден“.

Ако желаете да изучавате Библейска психология в група или индивидуално, пишете ми на имейла в описанието или на лично съобщение до фейсбук страницата ми „Християнска психология“.

Бъдете здрави и Бог да ви благослови!