КОГАТО СЕ МОЛИМ ЗА БОЛНИ

Когато се молим за болни, трябва да помним, че “не знаем да се молим както трябва” (Римл. 8:26). Не знаем дали исканото благословение ще бъде най-доброто за болния, или не. Затова нашите молитви трябва да бъдат в този смисъл: “Господи, Ти познаваш всяка тайна на душата. Ти познаваш тези хора. Исус, техният Ходатай, е отдал живота Си за тях; Неговата любов към тях е по-голяма, отколкото може да бъде нашата. Затова, ако ще бъде за Твоя прослава и за доброто на болните, ние те молим в Исусовото име те да оздравеят. Ако Твоята воля не е те да бъдат възстановени, ние те молим Твоята благодат да ги утешава и Твоето присъствие да ги подкрепя в страданията им!”

Бог знае края от самото начало. Познава сърцето на всеки човек. Може да прочете всяка тайна на душата. Знае дали онези, за които се отправят молитви, ще бъдат в състояние да понесат идещите изпитания, ако останат живи. Знае дали техният живот би бил благословение или проклятие за тях самите и за околните. По тази причина, когато отправяме сериозно молитвите си, трябва да казваме: “Но не Моята воля, но Твоята да бъде” (Лука 22:42).

,,По стъпките на великия Лекар“  Издателство ,,Нов живот“