КОГАТО СЕ ПРАВЯТ ГРЕШКИ

 “Нека остави нечестивият пътя си,
И неправедният помислите си,
Нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него,
И към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро.”
(Исая 55:7)

Въпреки, че над бъдещето е спусната завеса, вие познавате Господните милости в миналото. Не позволявайте на трудностите да ви обезкуражават. Преминали сте изпитания, очакват ви нови. Трябвало е да преживеете неприятни неща; те също могат да се повторят. Връхлитали са ви изкушения; на тяхно място ще дойдат други.

Не знаем какво ни предстои, но знаем, че имаме привилегията да се посветим на Бога, като на наш верен Творец. Нека благодарим на небесния наш Отец, че имаме прибежище в изпитанията. Нека помним, че Христос е наша постоянна помощ във всяко време на нужда. Обещанията на Божието слово са щедри, пълни и се дават даром. Бог е с нас, Той ни обича и пази.

Небесният Бог ни е разкрит в Христа. Нашият Спасител е образът на невидимия Бог. О, колко близо до небето можем да бъдем. “Онзи, който ме е видял, видял е Отца” – каза Исус на Филипа.

Нека не позволяваме светските дела да поглъщат цялата ни енергия. Да не допускаме нищо на мястото отредено само за Бога. Трябва да отделяме периоди за почивка, време отделено за размисъл и молитва и за духовно обновление. Христос вършеше добро, изцеляваше всякакви болести, прощаваше всички грехове, утешаваше наскърбените, прогонваше скръбта с присъствието Си. Нека гледаме на Него – истинското състрадание и любов, идващи от Отца. Нека търсим Господа…

Не забравяйте никога, че вие сте Божии дечица. Престанете да се тревожите за неща, които не са по силите ви. Ако правите грешки, идете при състрадателния Спасител и Го помолете за прошка. Кажете Му, че искате да изпълнявате Неговата воля. Бъдете коректни спрямо Бога. Помнете, че Той винаги се грижи за вас и е готов да ви помогне при всяка нужда. Неговите милости са над всичките Му творения.

За нас е привилегия да отворим сърцата си и да поканим Спасителя да влезе. Нека Го хвалим за сиянието на Неговото присъствие. Нека носим светлината на Христовата любов в израза на лицата си, нека я вплетем в нашите думи. Тогава Неговата радост ще живее в нас, а нашата радост ще бъде пълна… Диханието на небесния живот трябва да е в нашата работа. Това ще ни обедини и ще ни свърже още по-здраво с Бога. Христовата любов – това е всичко, от което се нуждаем в нашия живот. Тогава ще се обикнем един друг, така както Христос възлюби нас.