КОГАТО СЕ РОДИ ИСУС
„А когато се роди Исус във Витлеем (…) ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казаха: „Къде е Юдейският цар, който се е родил?“ (Мат. 2:1,2).
Евреите се бяха отделили толкова много от Бога чрез своите порочни дела, че за ангелите беше невъзможно да влязат във връзка с тях, за да им съобщят новината за идването на младенеца Спасител. Бог избра мъдреците от Изток да изпълнят Неговата воля (…)
Тези мъдреци видяха в небето ярката светлина, която обкръжаваше небесното множество, възвестяващо на скромните овчари идването на Христос (…)
Необикновеното появяване на тази ярко сияеща звезда, която никога преди това не бяха наблюдавали, окачена като небесен знак, привлече вниманието им (…) Мъдреците се ръководеха в своя път по светлината на звездата, която ги водеше. И когато през нощта пристигнаха в Йерусалим, тя беше обвита в тъмнина и за кратко престана да ги води. С основание заключиха, че евреите не биха могли да не забележат това велико събитие, предвещаващо идването на Месия, и се заинтересуваха за случилото се чрез приближени в Йерусалим.
Удивени мъдреците разбраха, че тук няма никакъв интерес към идването на Месия (…) Учудени бяха, че евреите не се интересуват от радостната вест на това величествено събитие – идването на Христос.
Църквите в наше време се стремят към все по-нарастващо глобално влияние, но нямат никакво желание да проучват, да видят в светлината на пророчествата доказателствата за тяхното изпълнение, които представят Христос, Който идва скоро – точно по същия начин, както и евреите се отнесоха към Неговото първо явление. Те очакваха преходно и триумфално царуване на Месия в Йерусалим. Привидното християнство в наше време очаква временен възход на църквата в хода на промените в света и насладата от някакъв временен милениум.
