КОГАТО СМЕ ИЗЛЕКУВАНИ

При Бога няма забравяне на историята на нашия живот. Но понеже сме излекувани и сърцата ни са в хармония с Божията воля, що се отнася до отношенията ни с Него, това (греховете ни) е забравено. Бог повече не повдига въпроса – това вече не е проблем.

Помислете какво ще се случи, ако детето ви е претърпяло месеци болезнено лечение от левкемия. Бихте ли се отнасяли към това дете по различен начин от другите ви деца? Бихте ли му предоставили по-голяма грижа, по-големи предпазни мерки и по-голямо внимание? Но ако левкемията е в пълна ремисия и детето ви е отново здраво, бихте ли продължили да прилагате всички ограничения и специални предпазни мерки? А  бихте ли забравили някога историята за това колко близо  детето ви е били до смъртта? Разбира се, че не. Но що се отнася до това как се отнасяте към него, след като е излекувано, левкемията е ,,забравена“. Вече няма значение и не са необходими никакви предпазно мерки.  Така се отнася и Бог с нас.  След като сме излекувани, вече не се нуждаем от специалните предпазни мерки. Но все още си спомняме историята на нашето ,,заболяване“ и това увеличава нашата благодарност към Бога за специалните усилия, които е положил за нас.

Бог забравя нашите грехове по същия начин, по който родителят забравя левкемията, която някога е връхлетяла детето му. Грехът вече не е част от нашия характер и следователно вече не е от практическо значение в отношенията ни с Него.

,,Може ли да е толкова лесно“ д-р Тимъти Дженингс  – vrati_kam_poznanieto@abv.bg