КОГАТО СТРАДАЩИТЕ ОТИВАТ ПРИ ХРИСТОС

Когато страдащите отиват при Христос, в тях Той вижда не само онези, които в момента Го молят за помощ, но и всички, които до ден днешен ще се обръщат към Него със същите нужди и със същата вяра. Когато казва на парализирания: “Дерзай, синко, прощават ти се греховете!” (Матей 9:2) и на жената от Капернаум: “Дъщерьо, твоята вяра те изцели. Иди си с мир” (Лука 8:48), Той го казва и на всички тъжни, обременени с грехове души, които оттогава нататък ще търсят Неговата помощ.
Така е и с останалите обещания в Божието слово. В тях Христос говори лично на нас и сякаш чуваме гласа Му. В тези обещания ни дава Своята благодат и сила. Те са като листата на Божието дърво в Едем, служещо “за изцеление на народите” (Откр. 22:2). Когато ги приемем с вяра, те каляват характера ни, даряват ни живот и го поддържат. Нищо друго не може да даде такава целебна сила. Нищо друго не може да ни вдъхне повече кураж и вяра, които са животворни за човека.

,,По стъпките на великия Лекар“  Издателство ,,Нов живот“