КОГА СЕ ОТРИЧАМЕ ОТ ИСУС

В средата, в която сме поставени – семейна или обществена, съществуват много начини да признаваме или да отричаме нашия Господ. Възможно е да Го отричаме с думи, когато говорим лошо за другите, с несмислени разговори, с шеги и закачки, когато изричаме празни или нелюбезни думи, когато изопачаваме истината или я отхвърляме. С думите си може да изповядваме, че Христос не е в нас. Можем да Го отричаме и с характера си, когато обичаме собственото си удобство, избягваме задълженията и отговорностите, които все някой трябва да носи, щом ние не желаем това, или като обичаме греховните удоволствия. Възможно е също така да Го отричаме, когато проявяваме гордост, когато се обличаме екстравагантно, когато се съобразяваме със света или сме неучтиви. Отричаме Го и когато допускаме умът ни да блуждае, хранейки го с различни любовно-сантиментални истории или като размишляваме върху предполагаеми трудности и изпитания.
Никой не може истински да изповядва Христос пред света, ако Христовият дух и Христовият ум не живеят в него. Невъзможно е да предадем онова, което нямаме. Разговорите и обноските трябва да бъдат действителен и видим израз на благодатта и истината, които са в нас. Ако сърцето е осветено, покорно и смирено, плодовете ще се забележат веднага от околните и тогава изповядването на Христос ще бъде най-благотворно.

Съкровища от свидетелства – том I