Молекулярната биология учи, че наред с двете съставни части на живота — материя и енергия, има и една трета съставка – биологичната информация, която се явява като централна и е в основата на всичко живо. Съвременните молекулярно-генетични изследвания показват, че информацията е най-важната величина на феномена живот.

Както в областта на компютърното програмиране, така също и в областта на биологията господстват с пълна сила основните закони на информатиката. Ето някои от тях:

– Няма информация без интелектуален източник и информационен код.

– Няма кодирана информация без волеви източник и крайна цел.

– Източникът и носителят на информация са две различни величини.

– Не може да се реализира техническа или биологична информация случайно.

Закодираната в ДНК-молекулата генетична наследствена информация е отговорна за предаването на специфичния строеж на всяко живо същество от генерация на генерация. Така се обяснява фактът, че при ембрионалното развитие няма безразборен растеж на клетки и тъкани, а то протича като строго определен, регулиран, абсолютно синхронизиран и целенасочен процес. Човешкият геном се състои от 32 000 отделни гени, разположени върху 3,2 милиарда базови двойки – комбинация от четири химични букви (т.нар. „букви на живота“). Генетичният код играе решаваща роля за развитието на организма от оплождането до смъртта.

Самият факт, че съществува кодирана генетична информация (генетичен код, кодова система), задължително предполага съществуването на източник, който се намира извън носителя на информацията – полинуклеотидната верига на ДНК. Тя е материален носител на наследствената информация, както магнетофонната лента е носител на звукова информация, компютърният чип на запаметената информация или листът хартия с написаното върху него изречение. Ясно е, че нито магнетофонната лента, нито компютърният чип, нито листът хартия имат нещо общо с източника на информацията в тях. Те са само нейни носители. Генът е най-малката структурно-функционална единица, в която е закодирана наследствената информация. Следователно той е само материален носител на информацията (Ангелов и сътр., Биология, стр. 30).