КОИ СА МОИ БРАТЯ ? – ЧАСТ 2

Малко преди това Исус за втори път бе извършил чудотворно излекуване на глухоням човек, обзет от демони, и фарисеите бяха повторили своето обвинение: “Чрез началника на бесовете Той изгонва бесовете” (Матей 9:34). Христос им каза ясно, че като приписват на Сатана делото на Светия Дух, те се отделят от източника на благословение. Тези, които говореха против Исус, без да разпознаят Неговото Божествено естество, можеха да получат прощение, защото чрез Светия Дух те имаха възможност да видят грешката си и да се покаят. Какъвто и да е грехът, ако душата се покае и повярва, вината бива очистена чрез Христовата кръв; но този, който отхвърли делото на Светия Дух, отива толкова далеч, че покаянието и вярата не могат да стигнат до него. Бог действа в сърцето чрез Духа; когато хората своеволно отхвърлят Духа, те прекъсват връзката, чрез която Бог може да общува с тях. Когато Духът бъде отблъснат окончателно, Бог не може да направи за душата нищо повече. Самите фарисеи, към които Исус насочи това предупреждение, не вярваха в обвинението, отправено към Него. Нямаше нито един от тези високопоставени личности, който да не е бил привлечен от Спасителя. Те бяха чули в сърцата си гласа на Духа, Който разкриваше, че Исус е израилевият Помазаник и ги убеждаваше да се обявят за Негови ученици. В светлината на Неговото присъствие те бяха осъзнали своята нечистота и бяха започнали да копнеят за праведността, която не могат сами да постигнат. Но след като Го отхвърлиха, щеше да бъде твърде унизително да Го приемат за Месия. Тръгнали по пътя на неверието, те бяха много горди, за да признаят своята грешка. С цел да избягнат признаването на истината фарисеите се опитаха с отчаяни усилия да оборят учението на Спасителя. Свидетелствата за Неговата сила и милост ги вбесяваха. Те не можеха да попречат на Спасителя да върши чудеса, не можеха да смълчат Неговото учение, но опитаха всичко, което е по силите им, за да Го представят по погрешен начин и да изопачат думите Му. Въпреки това убеждаващият Божи Дух ги следваше и те трябваше да издигнат много прегради, за да се противопоставят на Неговата мощ. Най-голямата сила, която може да действа в човешкото сърце, се бореше с тях, но те не желаеха да – се поддадат. Не Бог е този, който заслепява хората и закоравява сърцата им. Той изпраща светлина, за да поправи техните грешки и да ги поведе по сигурни пътища; чрез пренебрегването на тази светлина очите се заслепяват и сърцата се закоравяват. Често този процес е постепенен и почти незабележим. Светлината озарява душата чрез Словото на Бога, чрез Неговите служители или чрез пряката намеса на Светия Дух; но когато един-единствен лъч е пренебрегнат, настъпва частично притъпяване на духовните сетива и следващото разкриване на светлината може да бъде различено по-трудно. Така тъмнината се увеличава, докато в душата настъпи нощ. Точно това се случи с тези еврейски водачи. Те бяха убедени, че Божествена сила съпровожда Христос, но за да се противопоставят на истината, приписаха действието на Светия Дух на Сатана. По този начин те съзнателно избраха измамата; поддадоха се на Сатана и оттук нататък останаха под контрола на неговата сила. Христовото предупреждение по отношение на греха срещу Светия Дух е тясно свързано с предупреждението срещу празните и нечестиви думи. Думите разкриват какво има в сърцето. “От онова, което препълва сърцето, говорят устата.” Думите са нещо повече от разкриване на характера; те имат силата да въздействат на характера. Хората се влияят от собствените си думи. Често се случва под влиянието на моментен порив, предизвикан от Сатана, хората да проявят подозрителност и да изкажат лоши предположения, изразявайки това, в което всъщност не вярват; думите обаче въздействат на мислите. Те биват измамвани чрез собствените си думи и започват да се убеждават, че изговореното под влиянието на Сатана е истина. След като са изразили веднъж някакво мнение или са взели решение, те често са твърде горди да го оттеглят и се опитват да докажат на себе си, че са прави, докато накрая наистина стигнат до извода, че е опасно да се изговарят думи на съмнение, опасно е да се поставя под въпрос и да се критикува Божествената светлина. Навикът да се отправят лекомислени и неуместни критики се отразява на характера, като подхранва в сърцето непочтителност и неверие. Не един човек, създал си този навик, е продължил да го развива, без да осъзнава опасността, докато накрая е стигал до критикуване и отхвърляне на действието на Светия Дух. Исус каза: “За всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш.” После Той произнесе предупреждение към тези, които са били повлияни от Неговите думи, които са Го слушали с удоволствие, но не са се поддали на действащия в тях Свети Дух. Душата може да се унищожи не само чрез съпротива, но и чрез небрежност. “Когато нечистият дух излезе от човека – каза Исус, – той минава през безводни места да търси покой и не намира. Тогава казва: “Ще се върна в къщата си, отгдето съм излязъл.” И като дойде, намира я празна, пометена и наредена. Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и като влязат, живеят там.”