Всички, които приемат Христос с вяра, се свързват с Него с връзки, по-силни от роднинските. Те стават едно с Него, така както Той е едно с Отец. Като вярваща и изпълнителка на Христовото слово, майка Му имаше по-близка и спасителна връзка с Него, отколкото чрез естествените роднински отношения. Братята Му не можеха да имат полза от общуването си с Исус, ако не Го приемеха като свой личен Спасител. Каква подкрепа би намерил Христос в Своите земни роднини, ако те бяха повярвали в Него като в небесен пратеник и Му бяха помогнали да върши Божието дело! Тяхното неверие помрачи земния живот на Исус. То бе част от горчивата чаша на скръбта, която Той изпи за нас. Породената в човешкото сърце враждебност срещу евангелието бе понесена с мъка от Божия Син, но най-болезнена бе враждебността в дома Му, тъй като сърцето Му бе изпълнено с доброта и любов и Той ценеше нежните чувства в семейните отношения. Братята Му искаха да отстъпи пред техните идеи, а това би било в пълно несъответствие с небесната Му мисия. Смятаха, че Той се нуждае от съветите им. Съдеха за Него от човешка гледна точка и вярваха, че ако говори само неща, приемливи за книжниците и фарисеите, би избягнал нежеланите разногласия, предизвикани от думите Му. Мислеха, че Исус не е на себе си, след като твърди, че има Божествена власт и се поставя над равините, укорявайки ги за греховете им. Знаеха, че фарисеите търсят случай, за да Го обвинят, и вече предусещаха, че им е дал достатъчно поводи. С късите си мерки те не можеха да измерят дълбините на мисията, която Той бе дошъл да изпълни, и затова не бяха в състояние да Му съчувстват в огнените изпитания. Грубите им, неуважителни думи показваха, че нямат ясна представа за Неговия характер и не забелязваха как Божественото и човешкото естество са се съединили. Често Го виждаха тъжен, но вместо да Го утешават, настроението и думите им само Го нараняваха. Чувствителният Му характер беше измъчван, мотивите Му – зле разбирани, а делото Му – неприемано. Братята на Исус често изтъкваха философията на фарисеите, която бе овехтяла с времето, предполагайки, че могат да поучават Този, Който разбира цялата истина и е вникнал във всички тайни. Осъждаха всичко, което не разбираха. Укорите им Го нараняваха дълбоко и смущаваха и омъчняваха душата Му. Те твърдяха, че вярват в Бога и мислеха, че защитават Бога, а в същото време Бог беше с тях в човешка плът, но те не Го познаваха. Всичко това направи пътя Му трънлив. Христос бе така силно наранен от неразбирането в собствения Си дом, че чувстваше облекчение да отиде там, където щеше да бъде разбран. Имаше един дом, в който обичаше да ходи – дома на Лазар, Мария и Марта; духът Му можеше да си почине в атмосфера на вяра и любов. И все пак нямаше нито един човек на земята, който да схване Божествената Му мисия или да разбере за бремето, което Той носеше за цялото човечество. Често намираше спокойствие в самотата и в общуването със Своя небесен Отец. Тези, които са призовани да страдат за Христос, които трябва да изтърпят неразбиране и недоверие дори в собствения си дом, могат да се успокоят с мисълта, че и Исус е претърпял същото. Той им съчувства дълбоко. Поканва ги за Свои приятели и да намерят мир там, където Той го е намерил – в близостта с Отец. Хората, които приемат Христос за свой личен Спасител, не са оставени сами в житейските изпитания. Исус ги приема за членове на небесното семейство; умолява ги да наричат Неговия Отец и свой Отец. Те са Неговите “чада”, скъпи за Божието сърце, свързани с Него чрез най-нежни и дълготрайни отношения. Изпитва към тях изключителна нежност – толкова по-висша от чувствата на нашите майки и бащи, проявени към нас в нашата безпомощност, колкото Божието естество е по-висше от човешкото. В законите, дадени на Израил, има чудесен пример за отношението на Христос към Неговия народ. Когато някой евреин, принуден от немотия, е трябвало да се раздели с бащиния си имот и да се продаде като роб, задължението за неговото откупуване и за откупуването на имота му се е поемало от най-близкия роднина. Виж Левит 25:25,47-49; Рут 2:20. По същия начин нашето изкупление и откупуването на наследството, изгубено чрез греха, се пое от Този, Който е найблизкият ни “роднина”. Именно за да ни изкупи, Той стана наш роднина. Господ, Спасителят наш, ни е по-близък от баща, майка, брат, приятел или любим. “Не бой се – казва Той, – защото Аз те изкупих, призовах те по име; Мой си ти- Понеже ти бе скъпоценен пред очите Ми и почетен и Аз те възлюбих. Затова ще дам човеци за тебе и племена за живота ти” (Исая 43:1,4). Христос обича небесните същества, които са около Неговия трон; но какво може да обясни голямата любов, с която ни е възлюбил? Не можем да разберем този факт, но е възможно да се уверим, че това е истина в нашия личен живот. А ако поддържаме родствената си връзка с Него, с каква нежност трябва да се отнасяме към онези, които са братя и сестри на Господа ни! Не трябва ли да побързаме да признаем изискванията на отношенията ни с Бога? След като сме приети в Божието семейство, нима не е нужно да почитаме нашия Отец и нашите роднини?