“И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеците, И ще Го убият; и на третия ден ще бъде възкресен. И те се наскърбиха твърде много. А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми за храма се приближиха при Петра и казаха: Вашият учител не плаща ли двете драхми? Той рече: Плаща. И когато влезе в къщи, Исус го изпревари и му рече: Какво мислиш, Симоне? земните царе от кои събират данък или налог? от своите ли хора, или от чужденците?
А когато каза: От чужденците, Исус му рече: Като е тъй своите им са свободни. Но, за да не ги съблазним, иди на езерото, хвърли въдица, и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата й ще намериш един статир; вземи го и дай им го за Мене и за тебе.” — (Матей 17:22-27)
—————————————-
Като се завърна в Капернаум, Исус не се отправи към добре познатите Му места, където бе поучавал народа, но заедно с учениците Си тихо потърси къщата, която щеше да бъде Негов временен дом. През последния Си престой в Галилея Той имаше за цел да се занимава повече с обучаването на учениците Си, отколкото да работи за народа. По пътя през Галилея Исус пак се постара да подготви учениците Си за събитията, които Му предстояха. Той им каза, че ще трябва да отиде в Ерусалим, за да бъде убит и след това възкресен. Добави необикновеното и изключително важно изявление, че ще бъде предаден в ръцете на враговете Си. Учениците и сега не разбираха думите Му. Въпреки че изпитваха голяма скръб, в сърцата си хранеха дух на съперничество. Спореха помежду си кой ще е най-големият в царството. Искаха да скрият този спор от Исус, затова не вървяха близо до Него, а изостанаха назад, така че Той бе доста напред, когато влязоха в Капернаум. Исус четеше мислите им и желаеше да им даде някои съвети и наставления. Но за тази цел очакваше време на спокойствие, когато сърцата им ще са предразположени да приемат Неговите думи.