Преди славата е смирението. За висок пост пред хората Небето избира този работник, който подобно на Йоан Кръстител заема скромно място пред Бога. Ученикът с характер, подобен на дете, е най-способният работник за Бога. Небесните ангели могат да работят с човек, устремен не към лична прослава, а към спасяване на души, който чувства нужда от Божествена помощ и се моли за нея. На такъв човек Светият Дух ще даде откровения за Христос, които ще крепят и ще издигат душата му. В резултат на близостта с Христос той ще отива направо да работи за загиващите в греховете си. Такъв човек е помазан за своята мисия. Той има успех там, където много от учените и мъдрите биха пропаднали. Но когато хората се величаят и мислят, че са необходими за успеха на Божия велик план, Господ ги отстранява. Тогава става ясно, че Бог не е зависим от тях. Делото не спира поради тяхното отстраняване, а напредва с още по-голяма сила. Не бе достатъчно учениците на Исус да бъдат просветени в естеството на Неговото царство. Нуждаеха се от промяна на сърцето, която да ги доведе до хармония с Неговите принципи. Като извика едно малко дете, Исус го постави сред учениците. След това го прегърна нежно и каза: “Ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.” Простотата, отзивчивостта и доверчивата любов на детето са качествата, които Небето цени. Това са особените черти на истинското величие. Исус обясни още веднъж на учениците Си, че Неговото царство не се отличава със земно величие и външен показ. Тези различия се забравят при нозете на Исус. Богати и бедни, учени и прости се срещат заедно, без мисъл за каста или светско предимство. Всички се срещат като изкупени с кръв души, еднакво зависими от Този, Който ги е изкупил за Бога. Искрената, съкрушена душа е скъпа в очите на Бога. Той слага печата Си върху хората не по техния ранг, нито по тяхното богатство или по умственото им величие, а по единството им с Христос. Господ на славата благоволи в кротките и смирените по сърце. “Ти си ми дал и щита на избавлението Си; Твоята десница – казва Давид – ме е поддържала и Твоята благост ме е направила велик” (Пс. 18:35). “И който приеме едно такова детенце в Мое име – каза Исус, – Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, а Този, Който Ме е пратил.” “Така казва Господ: Небето Ми е престол и земята е Мое подножие- Но пак на този ще погледна, на оня, който е сиромах и съкрушен духом и който трепери от словото Ми” (Исая 66:1,2). Думите на Спасителя породиха у учениците чувство на неверие в себе си. В отговора Му никой не бе специално посочен, но Йоан се усъмни дали при един случай е постъпил правилно. По детски изложи въпроса пред Исус: “Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име и му забранихме, защото не следваше нас.” Яков и Йоан бяха помислили, че като забраняват на този човек, защитават честта на своя Господ. Но сега те видяха, че се бяха погрижили за своята чест. Признаха грешката си и приеха порицанието на Исус: “Недейте му запрещава, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име и да може скоро след това да Ме злослови.” Не трябваше да се отблъскват хора, които се държаха по някакъв начин приятелски към Христос. Имаше много, които бяха дълбоко развълнувани от характера и делото Му, със сърца отворени за вяра в Него. Учениците, неспособни да четат истинските подбуди, трябваше да внимават да не обезкуражават такива души. Когато Исус нямаше да бъде лично между тях и делото щеше да остане в ръцете им, те не трябваше да проявяват дух на фанатизъм и тесногръдие, а да изявяват същото богато съчувствие, каквото виждаха у своя Учител. Фактът, че някой не се съобразява във всичко с нашите идеи или мнения, не ни оправдава да му забраним да работи за Бога. Христос е великият Учител. Ние нямаме право да съдим или да заповядваме, но всеки смирено да седи при нозете Му и да се учи от Него. Всяка душа, у която Бог е вложил желание, е проводник, чрез който Христос ще открива Своята опрощаваща любов. Колко внимателни трябва да бъдем да не обезсърчим някого от носителите на Божия огън и да не прекъснем лъча, с който Бог иска да огрее света! Грубото или студено отношение на един ученик към човек, когото Христос привлича, каквато бе постъпката на Йоан, забранил на човека да върши чудеса в Христово име, може да го въведе в пътя на врага и да го погуби. За онзи, който би сторил това, Исус каза: “- по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.” И добави: “И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън- И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; подобре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла” (Марко 9:43-45 9:43-45 ).