КОЙ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ? – ЧАСТ 5
Защо са тези сериозни думи, от които по-силни няма? “Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.” Трябва ли Неговите ученици да се отнасят с по-малко внимание към душите на съчовеците си, отколкото е показал Сам Бог? Всяка душа е изкупена със скъпа цена. Следователно страшен грях върши онзи, който отклонява една душа от Христос, така че Христовата любов, смирение и смърт да са напразни за нея. “Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните” (Матей 18:7). Светът, вдъхновяван от Сатана, безсъмнено ще се противи на Христовите последователи и ще търси начин да погуби тяхната вяра. Но горко на този, който носи Христовото име, а върши същите неща. Нашият Господ е опозоряван от хора, претендиращи, че Му служат, а всъщност злепоставят характера Му и с това заблуждават другите и ги въвеждат в криви пътища. Всеки навик или практика, които водят към грях и петнят името Христово, трябва да се отстранят, независимо какво ще струва това. Това, което обезславя Бога, не може да ползва душата. Небесното благословение не може да придружава човек, който нарушава вечните принципи на правдата. А един подхранван грях е достатъчен да изроди характера и да заблуди другите. Щом като сме готови да дадем да ни се отсече ръка или крак, или да ни се извади око, за да се спаси тялото от смърт, колко по-готови трябва да бъдем да премахнем греха, който убива душата! В обредната служба към всяка жертва се прибавяше сол. Това, както и принасянето на тамян, означаваше, че само Христовата правда може да направи службата приета от Бога. Като имаше предвид тази практика, Спасителят каза: “- всяка жертва ще се осоли със сол- Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си!” Всички, които искат да представят себе си “в жертва жива, света, благоугодна на Бог” (Римл. 12:1), трябва да приемат спасителната сол, правдата на нашия Спасител. Тогава те стават “солта на земята” (Матей 5:13), запазвайки хората от злото така, както солта запазва от развала. Но ако солта стане безсолна, ако има само устно изповядване на благочестието без Христовата любов, ние не ще имаме сила да вършим добро. Животът ни няма да влияе спасително на света. “Вашата енергия и способност да изградите Моето царство – казва Исус – зависят от получаването на Моя Дух. Вие трябва да сте участници в Моята благодат, за да сте ухание от живот в живот. Тогава между вас не ще има съперничество, себелюбие или желание за високи постове. Вие ще притежавате любовта, която не търси своето, а доброто на другия.” Нека каещият се грешник насочи погледа си върху “Божия Агнец, Който взе върху Си греха на света”. Като гледа Него, той ще се промени. Страхът му ще се превърне в радост и съмненията му – в надежда. Каменното му сърце ще се сломи и ще бликне радост. Вълна от любов ще залее душата му. Христос в него ще бъде извор на вода, която извира за вечен живот. Когато виждаме Исус като човек на скърби и навикнал на печал, работещ за спасението на загубени души, пренебрегнат, презрян, осмиван, изгонван от град в град, докато изпълни мисията Си; когато Го виждаме в Гетсимания, облян в кървава пот, повесен на кръста и умиращ в агония, личното “аз” няма да се самоизтъква. Ако сме свързани с Исус, ние ще се срамуваме от нашата студенина, бездействие или егоизъм. Ще бъдем готови да станем всичко, дори да бъдем и нищо, само и само да вършим служба за Господа от цяло сърце. Ще ни бъде драго да носим кръста след Христос и да понасяме изпитания, укори или гонение заради скъпото Му име. “- ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си” (Римл. 15:1). Никоя душа, която вярва в Христос, макар вярата – да е слаба и стъпките – колебливи като на малко дете, не трябва да бъде пренебрегвана. С всичко онова, което ни дава предимство пред другите – образование или култура, благородство на характера, християнско възпитание, религиозна опитност, ние сме задължени към по-малко облагодетелстваните и доколкото зависи от нас трябва да им бъдем в услуга. Ако сме силни, трябва да подпираме ръцете на слабите. Славните ангели, които гледат непрестанно лицето на небесния Отец, изпитват удоволствие да служат на Неговите малки чада. Колебливи хора с неприемливи черти на характера са предмет на техните специални грижи. Ангелите присъстват винаги там, където са най-нужни – при тези, които водят тежка борба със себе си и се намират в най-обезсърчаваща обстановка. Христовите верни последователи трябва да вземат участие в такава служба.