Ако един от тези малки бъде победен и извърши неправда спрямо тебе, твой дълг е да се постараеш да го върнеш. Не чакай той да направи първата стъпка за примирение. “Как ви се вижда? – каза Христос. – Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се? И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се. Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.” Кротко, “като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени” (Гал. 6:1), идете при съгрешилия и го изобличете насаме. Не го опозорявайте, като разгласите грешката му между другите, нито опозорявайте Христос, като оповестявате на света греха или заблудата на човека, носещ Неговото име. Често пъти е необходимо истината да бъде ясно казана на съгрешилия. Трябва да му се посочи грешката, за да се поправи. Но не бива да го съдите или обвинявате. Не правете опити за себеоправдание. Старайте се да го възвърнете. Душевните рани трябва да се пипат много нежно и внимателно. При такива случаи помага само любовта, произтичаща от голготския Страдалец. Нека братята се изясняват помежду си със състрадателна нежност и със съзнанието, че който спечели ближния си, ще “спаси душа от смърт и ще покрие множество грехове” (Яков 5:20). Но и тези усилия може да са напразни. Тогава “вземи със себе си още един или двама” – казва Исус. Може би общото влияние ще успее там, където влиянието на един не е успяло. Като не са участници в случката, по-вероятно е те да постъпят безпристрастно, което да придаде авторитет на съвета им. Ако не послуша и тях, тогава, но не по-рано, въпросът трябва да се представи на цялото общество от вярващи. При такъв случай членовете на църквата като Христови представители трябва да се съединят в молитва и искрено да молят Бога за връщането на съгрешилия. Божият Дух ще заговори чрез Своите служители, а те ще помолят заблудения да се върне при Бога. Под Божието вдъхновение апостол Павел казва: “- като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога!” (2Кор. 5:20). Който отхвърли това обединено предложение, скъсва връзката, свързваща го с Христос, и се отделя от братството на църквата. След това “нека ти бъде като езичник и митар” – казва Исус. Но той не трябва да се смята за откъснат от Божията милост. Не бива да бъде презиран или пренебрегван от братята си, а да се уговаря с нежност и състрадание като загубена овца, която Христос търси, за да върне в кошарата Си. Христовите наставления за това, как трябва да се отнасяме със съгрешилите, е по-подробно повторение на наставленията, дадени чрез Мойсей: “Да не мразиш брата си в сърцето си; да изобличиш смело ближния си, та да се не натовариш с греха поради него” (Левит 19:17). Това означава, че ако някой пренебрегва дълга, възложен му от Христос да връща душите, попаднали в заблуда или в грях, той става съучастник в греха. За неправди, които бихме могли да спрем, ние сме еднакво отговорни, като че ли сме ги извършили сами. Но неправдата трябва да се представи на самия извършител. Не трябва да я правим въпрос на коментарии и критика помежду ни. Даже и след като се открие на църквата, нямаме право да я споменаваме и пред други. Разгласяването на грешките на християните ще бъде само причина за препъване на невярващия свят; а и ние, ако се занимаваме постоянно с тези неща, ще си навредим; защото чрез наблюдение ние се променяме. Докато се стараем да поправим грешката на някой брат, Божият Дух ще ни кара да го закриляме, доколкото това е възможно, от критиката на неговите братя, а още повече от критиката на невярващия свят! И ние самите грешим и имаме нужда от Христовото състрадание и прошка. Затова, както искаме Христос да се отнася към нас, така Той ни моли да се отнасяме и един към друг. “Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.” Вие действате като небесни посланици, така че резултатите от вашата работа са от вечно значение. Но ние не трябва да носим сами тази голяма отговорност. Където Христовото слово се приема с искрено сърце, там е и самият Христос. Той присъства не само в църковните събрания, но и навсякъде, където се съберат няколко от учениците Му, колкото и да са малко, в Негово име. “Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.”