КОЙ МОЖЕ ДА УСТОИ НА ЯРОСТТА?

Възможно ли е да контролираме гневните изблици? Категорично да.

Пример: И жена ми, и работодателят ми могат да ме ядосат с нещо. Вкъщи се разкрещявам на жена си, но на работа не крещя на шефа си. Щом в единия случай успяваме да овладеем гнева си, значи е възможно да го направим и в другия. Въпрос на мотивация и решение. А мотивацията се определя най-вече от мирогледа ни.

Мотивацията се определя най-вече от мирогледа ни

Съществуват две основни философии за отношението към света:

Парадигма на егоизма:

Аз съм в центъра на моя живот и ИСКАМ да направя всичко възможно АЗ да се чувствам добре.

Първата философия (егоизмът) се изразява много точно чрез мирогледа на Хедонизма: най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата (https://bg.wikipedia.org/wiki).

Исая 22:13: „Да ядем и да пием, защото утре ще умрем“.

Според този мироглед ще правим каквото ни се иска: щом ни се иска, ще викаме, ще  обиждаме, ще удряме и т.н. Днес като че ли той е преобладаващата философия в нашето общество.

 Парадигма на алтруизма:

Аз съм важен, но другите са също толкова важни, колкото мен. ИСКАМ да направя всичко възможно ВСИЧКИ да се чувстваме добре.

Втората философия (алтруизмът) е обобщена във втората най-важна Християнска заповед:

Матей 22:39: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“.

Когато уважаваме и ценим другия, колкото уважаваме и ценим себе си, тогава няма да го обиждаме, унижаваме, подиграваме, а ще изразяваме гнева си към него/нея цивилизовано.

В основата на поведението ни стои нашата житейска философия

Притчи 16:32: „Който не се гневи бързо, е по-добър от храбрия, и който владее духа си – от завоевател на град“. Мъдрецът Соломон още преди 3 000 години е бил наясно с емоционалната интелигентност: когато човек  мисли трезво, може да контролира чувствата си и да взема правилни решения.

Йорданка Дейчева, психолог, Клуб Психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg