КОЙ ПОСТРОИ ЦЪРКВАТА?

Това се случило през 19 век. Един владетел решил да построи внушителна по размерите си и неповторима по архитектурата си църква. Той обявил, че цялото строителство ще бъде финансирано от него. Имал желание да построи сградата с лични средства и вестниците тиражирали съобщението за благочестивите намерения на царя и неговата щедрост. И наистина, само за няколко години църквата била изградена. Най-отпред била поставена мраморна плоча и издълбан на нея текст, който възхвалявал щедростта на владетеля.

Една вечер обаче, този цар сънувал сън. Видял един ангел, който слиза от небето и с чук разрушава паметната плоча. Тогава на нейно място поставя друга плоча, която е написана на небето. На нея се четял ясно следния текст:

„Тази църква бе изградена от скромната вдовица… (следва нейното име), която живее на… (изписани са улицата и номерът)“. Този сън започнал да се повтаря нощ след нощ. Царят се разярил и заповядал да потърсят този адрес и ако наистина там живее такава жена, да я доведат пред него.

Пратениците наистина намерили вдовицата и я завели в двореца. Царят я запитал:

-Ти какво правеше в онези дни, когато се строеше църквата? Давала ли си на някого пари, с които да подпомогнеш градежа?

–           Не, господарю, аз съм бедна вдовица и нямам пари. – отговорила жената.

Царят казал недоверчиво:

–           Не ти вярвам, нещо си правила и аз искам да знам какво е то!

Тогава жената си признала:

–           Господарю, през лятото, когато каруците докарваха строителните материали, аз носех трева на конете, а през зимата ги хранех със сено. Толкова обичам Бога, толкова обичам и Неговата църква, че исках да направя нещо, което е по силите ми. Затова давах храна на конете. Това е всичко.

Тогава царят разбрал, че за Бога имат стойност не многото пари, които възхваляват дарителя, а скромният принос на любящото сърце.