КОЙ СЛУША, КОГАТО СЕ МОЛИМ?

Нека чуем какво мислят някои изтъкнати богослови:

Рой Пирсън: „Понякога Бог отлага и забавя отговора на нашата молитва, докато измине достатъчно време, през което укрепваме, натрупваме знания или изграждаме в себе си онзи характер, който ще даде възможност на Бога да каже „ДА” за онова, което искаме от Него”.

Джийн Йингълоу: „Живея, за да благодаря на Бога, че не е отговорил безпрекословно на всички мои молитви”.

Томас Брукс: „Ако искате Бог да ви чуе, когато се молите, то знайте, че и вие трябва да Го чувате, когато Той говори”.

А ето и някои древни еврейски мъдрости, свързани с молитвата:

1. Моли се само в стая с прозорци, за да не забравиш и за външния свят.
2. Всеки човек би искал да се помоли в деня преди смъртта си. И тъй като никой не знае кога ще настъпи този час, то нека се моли всеки ден, за да е сигурен.
3. Когато не можеш да се помолиш както искаш, помоли се както можеш.

След подобно встъпление изглежда основателно да се запитаме: Ако Бог вече знае кое е най-доброто (а Той винаги прави онова, което е най-доброто), тогава защо да Го безпокоим за каквото и да било?

Първо, моленето следва образеца, който ни е даден от Библията. Така правеше Исус. Така са правели пророците. Щом те не са обиждали Бог с молбите си, то сигурен съм, че Той няма да се обиди и от нашите.

Второ, когато поддържаме и укрепваме една връзка, ние разговаряме. Независимо дали правя това с Бога, с моята съпруга или с приятели, аз разговарям. Често пъти този разговор няма за цел непременно да предаде някаква информация. Дори когато жена ми споделя неща, вече известни, аз обичам да я слушам как говори. Да, истина е, че разговорът не е единствена форма на общуване и изграждане на връзка, но аз лично не мога да си представя човешките сърдечни отношения без възможността да се разговаря. Бог наистина знае всичко, което аз знам: Той е наясно с всички мои проблеми, но именно защото ме е създал по Свой образ и подобие, аз съм на мнение, че Той, моят небесен Баща обича и се радва да Му говоря.

Трето, Господ сякаш желае да Го молим за нашите неща. Сигурно за нас това не е логично, но подозирам, че отношенията между човек и Бог се градят не върху човешката логика. Тези отношения са, без съмнение, изпълнени с тайнство, а посредническата молитва, която Исус отправя пред Отца заради нас, е част от това тайнство.