КОЙ ЩЕ ОТИДЕ ЗА НАС

„В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма.”

Исая 6:1

Началото на тази история започва по време на едно ужасно събитие. Царят на Израил умрял. Смъртта на цар винаги водела до хаос. Докато намерят нов, докато той застъпи и започне да служи, докато влезе в крак с всичко, минавало много време без ръководител. И всички в града, включително и пророк Исая били притеснени. И точно тогава Бог пренася Своя служител в една небесна атмосфера. Той видял Бога, който стоял на голям бял престол. Според следващите стихове „Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше. И викаха един към друг, казвайки: – Свят, свят, свят Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя.” Защо Бог показал на Исая това видение именно в този момент? Това не било случайно. Всъщност Бог му казва: „Земният управител умря и сега ти си притеснен, че няма кой да управлява. Но знай едно: Аз Съм вечния Цар. Аз управлявам света, универса. Аз управлявам историята и Моята ръка държи под контрол всичко. Не се страхувай, Аз Съм вечносъществуващия. И аз никога няма да умра, но ще продължавам да държа под контрол всичко на земята.”

„Тогава казах: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между хора с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.” (Исая 6:5). Както всеки, имал привилегията да види Бога, макар и по прикрит начин, не в Неговата пълна слава, и пророк Исая паднал на земята като мъртъв. Сила не останала в него. Той с ужас промълвил: „Тогава казах: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между хора с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.” Подобна е реакцията на всеки, имал това преживяване. Но и реакцията на Бога е една и съща. „Тогава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, който бе взел с щипци от олтара. И като го допря до устата ми, каза: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви.” (Исая 6:6,7). В присъствието на святия Бог, грешното човешко естество не може да съществува. Усещайки присъствието на Святия Бог, Исая си помислил, че ще умре, понеже се чувствал много грешен. Тогава един от серафимите долетял при него, докоснал го с един въглен, взет от олтара и му казал: „Не бой се! Бог очисти беззаконието ти и грехът ти беше простен. Сега вече можеш да седиш в присъствието на Бога.”

„После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде за Нас? Тогава казах: Ето ме, изпрати мене.” (Исая 6:8).

След това очистващо преживяване, до ушите на Божия пророк достига въпросът: „После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде за Нас?” Пророкът се почувствал полъскан от възможността да бъде съработник на Бога, да занесе Неговите вести до нуждаещите се. И веднага реагирал: „Ето ме, изпрати мене!”

Приятелю, Бог задава същия въпрос и към теб. „Кого да изпратя? И кой ще отиде за нас?” Той има нужда от някой като теб, който да бъде Негов посланник. Но може би в твоето сърце се въртят много въпроси. Може би се чувстваш прекалено грешен и недостоен, за да приемеш това велико поръчение, може би си мислиш, че си недостоен за тази отговорна мисия. Но, приятелю, ти не си сам. И Исая, този велик пророк се е чувствал по този начин. Моисей, един велик водач на Божия народ се е чувствал по същия начин. Но, за да можеш да служиш на Бога и да бъдеш Негов посланник, трябва и ти да преживееш, преживяното от пророка. Ако се чувстваш несигурен, застани на колене пред Него и му сподели своите притеснения. Той ще дойде при теб и ще те докосне с въглена на Своето Слово и ще те помаже със силата на Светия Дух. И тогава ще можеш да кажеш като Исая: „Ето ме, изпрати мене!”.

Когато се записах да уча за мисионер в Германия, баща ми ми каза: „Ти не говориш немски, английският ти също не е добър. Ще отидеш там, ще млъкнеш и няма да можеш да кажеш нищо на никого.” За мен това бяха думи, вдъхновени от сатана, и той използваше баща ми като свой инструмент. Опитвах се да не слушам сатанинските нашепвания, но проблемът с езика много ме притесняваше. Една вечер се молех на Бога и Му казах: „Господи, как ще споделям Твоето Евангелие с хората, след като аз трудно говоря английски?” И Бог ми отговори светкавично. Спомних си за стиховете записани в Изход 4:11,12: „Но Господ му каза: Кой е направил човешките уста? Или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? Не Аз ли Господ? Иди сега; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш.”. И Той изпълни своето обещание не веднъж и два пъти. Ако Той го направи за мен, за Моисей, за Исая, Той ще го направи и за теб, приятелю. Ти само Му се довери и върви напред. Приеми призива на Бога да бъдеш Негов посланик. За останалото Той ще се погрижи.