КОЛЕТЪТ, КОЙТО ПРОМЕНИ ДВА ЖИВОТА
Всичко започнало през 2000г. Тогава 7-годишния Тирел, момче от Щатите, изпратило колет до Филипините, който след 15 години променил изцяло живота му.
Тирел участвал в благотворителна акция на местна църква, в която деца от по-състоятелни семейства помагат на свои по-бедни връстници от други страни. Част от проекта била да оставиш в колета своя снимка. След като опаковал подаръка си, го отнесъл до църквата. А след това забравил за него изцяло.
Десетилетие по-късно, през 2009година, вече 21 годишния Тирел получил Facebook покана от Джоана Марчан. Понеже не знаел коя е, той игнорирал поканата. Две години минали. Тогава тя пратила втора покана през 2011 година. Този път,той изпитал любопитство. Тирел писал на Джоана и я питал от къде го познава.
Когато тя му отговорила, му обяснила, че тя е била детето, което преди 11 години получила колета от благодарителната акция. Обяснила му, колко много е значило за нея. Тирел попитал майка си, дали наистина е участвал в такава дейност, когато е бил дете и тя потвърдила, и му припомнила.
Оказало се, че Джоана е пратила картичка с благодарности към Тирел, но за жалост е била загубена в пощата. Тя споделя, че е била любопитна, какъв човек е той днешно време. Може би и той ходи в колеж, като нея.
Започнали са да поддържат връзка във Facebook и се оказало, че и двамата имат много общи интереси, като да слушат християнска музика и техните религиозни обеждения.
След цяла година комуникиране през чатове, решават да се видят на живо. До май 2013, след като е завършил своето образование, Тирел е успял да събере достатъчно пари, за да лети до Филипините за 10 дни. Той споделя, че е бил голям риск за него, понеже за първи път пътува сам и то до чужда страна. Тирел е прекарал целия полет притеснен, нервен и въодошевен през същото време.
„Когато най-накрая пристигнах там трябваше да се ударя няколко пъти, за да се уверя, че това не е сън! Моментално бях привлечен към нея.” – казва Тирел.
А тя от своя страна, се почувставала по същия начин.
Когато посещението му е било в края си и двамата били съсипани, от това, че трябвало да се сбогуват.
„Беше най-трудното ми сбогуване. Не знаехме кога ще можем да се видим отново. Казах й, че ще направя всичко възможно, за да се завърна при нея.“
Няколко месеца по-късно, през което време те продължавали да поддържат връзка, той отново решил, че ще отиде да я види, но този път за цял месец, през който решил да й предложи брак.
Състоили се две сватби. Едната в САЩ, а другата във Филипините.
Младото семейство си направило тяхна си традиция – всяка година да правят по един благодарителен колет, в който да оставят и писмо с тяхната история. Все пак, целите им животи са се променили, заради един колет.
