КОЛКО МАЛКО НИЕ ХОРАТА ЦЕНИМ ТОВА, КОЕТО ИМАМЕ

Един човек, седял на брега на морето. Гледал, как вълните се плискали в скалите наоколо, слушал песните на чайките, който летели в небето. Гледал всичко това … и се замислил:
„Какво ли ще бъде всичко това, утре, без мен? Дали ще е същото?“
Станал, обърнал се назад, с гръб към тази гледка. Там видял пътеката, от която бе дошъл – тясна и мъничка, свита покрай стръмните скали, чакаща го да се прибере, минавайки по нея.
Отново се обърнал към прекрасната морска гледка, после към пътечката и пак към гледката. След това седнал на брега и започнал да разсъждава:
„Колко малко ние хората ценим това, което имаме сега, без да мислим за следващия си миг от живота, който ни е даден… И дори, и утре, отново да дойда, пак ще си тръгна, както и днес. Гледката ще остане днешния ми спомен за утре. Спомен, така красив въпреки, че съм сам. Ех, колко малко ние хората ценим това, което имаме …“
Затворил очи, усмихнал се и казал:
– Благодаря ти, Боже, за този прекрасен миг в моя живот!

Автор: инж. Хрисимира Ил. Илиева