КОМАНДНИЯТ ЦЕНТЪР НА МОЗЪКА: КАК ГО УВРЕЖДАМЕ

 Здравето на челния дял определя нашия характер и качеството на живота ни. Медицинските проучвания категорично доказват жизненоважната роля на челния дял за характера ни. Увреждането му води до увреден характер. Самоконтролът, надеждността, отговорността, сериозното четене, абстрактното мислене и междуличностните връзки са сложни дейности, които зависят от добре функциониращ челен дял.

Увреденият челен дял причинява увреждане на волята. Една от най-жизненоважните функции на челния дял е волята. Д-р Бернел Болдуин изтъква, че проучвания  на ветераните от Първата световна война с рани от шрапнели в мозъка разкриват колко слаба е волята на хората с травма в предната част на мозъка.

ПОСЛЕДИЦИ ОТ СЛАБАТА ВОЛЯ

  • Диабетици, които умират от сърдечно и бъбречно заболяване в последна степен поради липса на воля: не правят упражнения, не контролират кръвната захар.
  • Пушачи, които умират от рак или сърдечно заболяване поради липсата на воля да се откажат от пушенето.
  • Хора с високо кръвно налягане, които получават удар поради липсата на воля да контролират кръвното налягане.

НАРКОТИЦИ, КОИТО УВРЕЖДАТ ЧЕЛНИЯ НИ ДЯЛ

АЛКОХОЛЪТ УВРЕЖДА МОЗЪКА

Преди няколко години се направиха изследвания на алкохолици и не-алкохолици с ядрено-магнитен резонанс и ПЕТ. Сред алкохолиците ЯМР разкрива поразителна загуба на сиво вещество в челния дял, където са концентрирани мозъчните нервни клетки.

Проучването установява измеримо понижаване на способността за абстрактно мислене при 1 300 мъже и жени, които употребяват социално приемливи количества. Жените изпиват едва едно алкохолно питие на седмица. Мъжете в проучването пият две – три питиета два пъти седмично.

За хората с концентрация на алкохол в кръвта от 0,05-0,09 промила, по-малко от законното ограничение в много щати, има девет пъти по-голяма вероятност да причинят фатален пътен инцидент, отколкото ако концентрацията е нула. Това предимно се дължи на факта, че алкохолът уврежда челния дял дълго преди да увреди други части от мозъка, като центъра за координация. В България – 0,5 промила, в Унгария, Румъния, Словакия – 0 промила.

КОФЕИНЪТ

Кофеинът уврежда комуникационната система на мозъка. Променя се предимно количеството на два химически куриера: ацетилхолин и аденозин. Кофеинът нарушава мозъчната химия, като повишава количеството на ацетилхолина и възпрепятства пренасянето на аденозина. Аденозинът потиска (или слага спирачки на) много аспекти от мозъчната нервна трансмисия. Но кофеинът му пречи да върши тази работа и така позволява изкуствена стимулация на мозъка. Химически невромедиатори като аденозина, които имат значителна роля за „натискане на спирачките“ на мозъка, са много важни за равновесието в него.

В психиатричната литература има сериозни опасения за ролята на кофеина в „разбалансирането“ на психиката. Той се свързва с тревожност, тревожна невроза, психоза (изгубване на досег с реалността) и шизофрения, така нареченото разстройство на „разделената личност“.

Учените знаят от дълги години, че кофеинът може значително да понижава кръвния поток към челния дял. Документирано е, че понижава кръвоснабдяването на целия мозък с поне 30%.

Ако искате да излекувате депресия или да я избегнете, кофеинът трябва да се изхвърли от програмата ви.

Привикването на мозъка към кофеина създава зависимост. Когато всеки ден пием кафе, мозъкът се опитва да компенсира това поне по два начина. Първо, намалява производството на ацетилхолин. Това изглежда е начин да се намали влиянието на повишените количества ацетилхолин, предизвикани от кофеина. Второ, мозъкът повишава броя на рецепторите за аденозин. Това вероятно е опит за засилване влиянието на аденозина в мозъчната комуникация – въпреки факта, че кофеинът блокира неговата функция до известна степен.

За съжаление, тези мозъчни промени допринасят за кофеинова зависимост. Мозъчните структури и функции се променят и мозъкът всъщност започва да очаква кофеиновия ефект върху невроните. Това е една от причините хората неудържимо да настояват за сутрешната си чаша кафе.

 КОФЕИНЪТ УВРЕЖДА МОЗЪКА ПО СЕДЕМ НАЧИНА

  • Създава зависимост.
  • Може да причини реакции на отказване.
  • Може да причини или влоши психиатрично заболяване.
  • Уврежда действието на физиката и психиката.
  • Пречи на съня.
  • Може да повиши риска от други болести, които на свой ред упражняват влияние върху челния дял чрез физически или психически стрес.
  • Може да има последици, които влияят върху духовните и социални измерения на характера.

 ХИПНОЗАТА И ЧЕЛНИЯ ДЯЛ

Когато по време на този процес се измерват мозъчните вълни с ЕЕГ, забелязваме, че хипнотизираният човек изгубва активността на бета-вълните. Бета активността означава разумно мислене и включва динамична активност на челния дял. А в хипнотично състояние са активни алфа-вълните, състояние, при което няма критичен анализ на входящата информация. Алфа-вълните имат по-ниска честота от бета-вълните. В това състояние човек ще възприема информация и предложения, без да ги тълкува и филтрира чрез челния дял.

Хората, които лесно се хипнотизират, са изложени на по-голям риск от депресия. Още доказателства за такава връзка са установени през 1998 г., когато учени от Рим, Италия установяват, че „лесно поддаващи се на хипноза хора докладват по-високи нива на емоционални преживявания, отколкото трудно поддаващи се хипноза, особено по отношение на отрицателни емоции“.

Домашният хипнотизатор

Ако сте като средния американец, няколко стаи в дома ви съдържат обект, върху който фокусирате погледа си. Той проблясва на всеки няколко секунди и може да произведе подобен на хипноза транс. Това е едно от най-популярните изобретения на нашето време – телевизорът.

Доказателствата подсказват, че независимо от съдържанието, дори само гледането на повечето телевизионни програми е вредно за челния дял заради смяната на сцените в повечето програми.

Техническият проблем с филмовата техника се нарича „бързо сменящи се изображения“. Обичайната телевизионна програма (видео или DVD) променя своите кадри на всеки три до пет секунди. Перспективата, от която гледате дадено събитие, изведнъж се прехвърля от камера на камера много пъти на минута, независимо дали го желаете или не.

Честата смяна на камерите и промяната на сцените, които зрителят преживява пасивно, се смята за решаващ фактор, който потиска челния дял по време на гледането. Съвсем различен е начинът, по който наблюдаваме света около нас. Виждаме реални житейски сцени от една перспектива (където се намираме по време на събитието). Можем да я променяме само чрез съзнателно придвижване, а тогава сме ограничени от транспорта.

Д-р Морис смята, че бързата смяна на кадри в телевизията предизвиква сходен с хипнозата ефект.

ЗАХАРТА

Защо голямото количество захар уврежда мозъчната функция?Нашите тела са създадени да ядат плодове и зърнени храни в естествено, нерафинирано състояние. Тези храни поддържат кръвната ни захар на сравнително постоянно ниво. Обаче когато храните, съдържащи рафинирана захар, навлязат в храносмилателната система, кръвната захар се повишава драматично и тялото реагира сякаш е постъпило огромно количество естествена храна.

Затова панкреасът произвежда огромно количество инсулин. Обаче бързото повишение на кръвната захар е заблуждаващо. За разлика от естествените растителни храни, богатите на рафинирани захари храни скоро се абсорбират и бързото повишение на кръвната захар приключва за кратко. Тъй като има инсулин, а няма захар, която да навлиза в храносмилателния тракт, нивото на кръвната захар силно се понижава. Не е необичайно тя да падне много по-ниско, отколкото преди консумирането на сладката храна. Когато спадне достатъчно ниско, функциите на челния дял се разстройват от недостатъчното гориво.

За да се влошат още повече нещата, най-обичайното решение за хипогликемията (ниска кръвна захар) е да се изяде още нещо сладко. Въпреки че това ще повиши бързо кръвната захар, проучванията доказват, че на мозъка са необходими още 45-75 минути, за да си възвърне нормалната интелектуална функция, след като кръвната захар се върне към нормалното.

Д-р Хабер и колеги изследват ефекта от консумиране на ябълки в трите им различни форми – цели ябълки, нектар и ябълков сок. Кръвната захар след изяждане на ябълка е съизмерима с кръвната захар преди консумирането. Кръвната захар се променя доста при консумация на сок, а резултатите от варените ябълки попадат между резултатите за сока и прясната ябълка. Един от ключовите фактори е изобилното количество на фибри в пълноценните храни като необработени ябълки. Фибрите, особено разтворимите като пектин и гума арабика, забавят излизането на храната от стомаха и спомагат за по-бавната абсорбция на простите захари в тънките черва.

МУЗИКАТА

Музиката, депресията и челният дял. Медицинските проучвания повдигат сериозни опасения по отношение на определени видове музика. Учените Шрекенберг и Бърд (невролог и физик) разделят мишки на три групи: едната постоянно слуша дисхармоничните барабани на рок-музиката, втората група слуша само класическа музика, докато третата не слуша никаква музика.

В началото на проучването всички мишки преминават през стандартен лабиринт (за да намерят храната в края на лабиринта). Всичките три групи се справят еднакво добре, лутайки из него, докато намерят храната. Към края на осемте седмици втората и третата групи са научили прекия път до храната. „Рок групата“ обаче все още се лута и ѝ отнема много повече време да стигне до храната, отколкото на другите две групи.

Следва триседмично прекъсване на обучението с лабиринта, през което не им се пуска никаква музика. След това мишките отново са подложени на тест. „Рок-групата“ отново се представя лошо. Отново не помнят как да стигнат до храната, докато другите две групи все още я намират бързо. Както контролната група, така и „класическата група“, могат да преминат лабиринта значително по-бързо, доказвайки че за запазили спомена за това, което са научили. Обаче „рок-групата“ изглежда е получила необратима неспособност за учене.

За да определят защо тези плъхове имат толкова проблеми, учените изследват техните мозъци, търсейки промени в хипокампа. Спомняте си, че тази област е разположена дълбоко в мозъка и засяга емоциите, паметта и ученето. Шрекенберг и Бърг установяват видими доказателства за анормално разклоняване и разрастване на нервните клетки, както и разпад на транспортната РНК, която е съществено важна за съхраняването на паметта.

Учените стигат до заключението, че музикалните ритми – а не хармонията или мелодията – причиняват проблемите с паметта и ученето. Те създават хипотезата, че определени музикални ритми улесняват синхронизирането на естествените биологични ритми и подобряват телесните функции, докато други ритми са несъвместими с вътрешните ритми и ги разстройват. Когато това стане, последиците са пагубни и включват трайни затруднения с ученето.

Аристотел пише: „(…) когато човек слуша музика, която имитира определена страст, той бива обхванат от същата тази страст. Ако дълго време има навика да слуша този вид музика, която възбужда низки [деградиращи или вулгарни] страсти, целият му характер ще придобие долна форма. Накратко, ако човек слуша лоша музика, той ще стане лош човек. Обратно, ако слуша добра музика, той вероятно ще стане добър човек“.

Несъобразяването със собствения морален кодекс е опасно

Тъй като челният дял е седалището на морала, честото нарушаване на собствените морални принципи причинява потискането му, заглушаването на гласа на съвестта, въпреки, че усещаме краткосрочно облекчение. Един законник от древността пита Исус:

Коя е най-голямата заповед в закона?

А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ Това е първа и най-голяма заповед.

А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ (Матей 22:36:39).

„Законът на себеотрицателната любов е закон на живота – и за земята, и за небето“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Нов живот, С., 2005, с. 7).

Когато живеем егоистично само за себе си, ние нарушаваме вложения в нас морален закон и потискаме активността на челния дял, което води до неудовлетвореност от живота.

Д-р Нийл Недли, „Изход от депресията“, издателство „Интеграл-Г“