КОМПЛЕКС ЗА МАЛОЦЕННОСТ

Комплекс за малоценност и комплекс за свръхценност

Когато минавате край група хора и те се разсмеят шумно, минава ли ви първо мисълта, че се смеят на вас? Това може да е индикатор за комплекс за малоценност. Когато не харесваме и не приемаме себе си, можем да стигнем до две нежелателни крайности: Можем или да започнем постоянно да се подценяваме, обвиняваме и критикуваме за отрицателните си качества и така да развием ниско самочувствие; или да започнем да се надценяваме, като смятаме себе си за винаги по-умни, по-способни и по-ценни от другите.

Вследствие на тези тенденции можем да станем или затворени, постоянно страхуващи се, зависим хора, или пък тиранични, налагащи се във всяка ситуация, горделиви хора. Така проявяваме или комплекс за малоценност, или комплекс за свръхценност. А понякога и двете – в зависимост от ситуацията. Ето как коментира опасността от тези две крайности най-превежданата жена-писател в световен мащаб, Елън Уайт:

„Ако си изграждаш твърде високо мнение за себе си, ще мислиш, че трудът ти е от много по-голямо значение, отколкото в действителност е, и ще се стремиш към лична независимост, която граничи с арогантност.

Ако отидеш в другата крайност и имаш твърде ниско мнение за себе си, ще се чувстваш по-нисш и ще оставяш впечатление за нищожност, което до голяма степен ще ограничи влиянието ти за добро.

Трябва да избягваш и двете крайности. Чувствата не трябва да те контролират; обстоятелствата не трябва да ти влияят. Можеш да имаш правилна преценка за самия себе си – нещо, което ще се окаже за тебе защита и от двете крайности. Можеш да имаш достойнство без празна самоувереност; можеш да бъдеш снизходителен и отстъпчив, без да жертваш самоуважението или личната си независимост. Тогава животът ти ще оказва голямо влияние както върху онези, които са във висшите класи, така и върху хората от по-низшите” (Е. Уайт. Ум, характер, личност. Т. 2. С. 149-150).

Здравословна себеоценка

Да приемам себе си

За да разберем какво означава нормално самочувствие, трябва да отговорим на въпроса как външно се проявява добрата самооценка. Когато имам добро самочувствие, аз осъзнавам и приемам собствената си личност с всички нейни качества.

Голяма част от проблемите на хората идват от това, че те искат да приемат само добрите си качества, но да скрият главата си в пясъка от лошите си качества. Това води само до отричане на части от себе си и потискането им в подсъзнанието. Но фактът, че се опитваме да се скрием от себе си, не ни помага да се справим с лошите качества – напротив, те стоят някъде дълбоко в нас и при удобен случай се проявяват, без да можем да ги контролираме.

Имало ли е случаи в живота ви, когато сте си казвали: “Не зная какво ми стана. Направо не можах да се овладея и сякаш не бях аз, а някой друг човек”, или “Аз обикновено не съм такъв/такава, но този път си изпуснах нервите”, или пък “Изненадах се от собствената си реакция”. Почти всеки път, когато кажем тези, или подобни думи, ние признаваме, че не познаваме и не приемаме себе си. Опитваме се да се скрием от лошите си качества, вместо да признаем, че сме точно такива – егоисти, завистливи, гневни, критични и т.н. – не за да почнем да мразим себе си, а да започнем да търсим начини за „лечение“.

Разликата между разрушителната и градивната самокритика се състои в това, че първата ни води към отчаяние и омраза към себе си, а втората – към осъзнаване на слабостите и силно желание за промяна, към търсене на начин за справяне с тях.

Приемането и признаването на отрицателните качества е истинско, когато води не до депресия и отчаяние, а до искрено съжаление за лошото качество и желание за поправяне.

Здравословна себеоценка

Да бъдем част от „група за подкрепа“

Британският психолог и психиатър Джон Боулби прави проучвания и полага основата на теорията за привързаността и нейното огромно значение за изграждането на себеуважение и постигане на успех, включително и в брака. Привързаността е способност да установяваме емоционална връзка с друг човек, да споделяме най-съкровените си мисли, мечти и чувства с другия, без да се страхуваме от отхвърляне.

Привързването към другите е основна човешка нужда, както според Хуманистичната, така и според Християнската психология. Според Хуманистичната психология човек в самата си същност е добър и неговото развитие е пълноценно, когато проявява тази доброта в отношението си към другите. Според Християнската психология човек има вложена по Сътворение социална природа, защото Бог съществува в социална връзка: Бог Отец, Господ Исус Христос и Светият Дух. Затова без стабилна емоционална привързаност ние развиваме психични разстройства.

Проучване: Резултатите от най-дългото психологичестко проучване (75 години) стигат до заключението, което всички ние придобиваме повече или по-малко чрез личния си опит: „Добрите взаимоотношения ни правят по-щастливи и по-здрави“ (https://www.ted.com/talks/robert_waldinger_what_makes_a_good_life_lessons_from_the_longest_study_on_happiness/transcript?language=bg#t-399323).

„Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в тази: „Да обичаш ближния си, както себе си“ (Галатяни 5:14).