КОНФЛИКТИ МЕЖДУ РОДИТЕЛИ И ДЕЦА

Тренинг

Мъдрецът Соломон е написал много практични поговорки преди около 3 000 години. Как ще коментирате следната: „Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва навреме“ (Притчи 13:24).

Според вас за каква тояга става въпрос тук? Според мен тук „тоягата“ е символ на наказанието.

Забелязваме основния принцип за авторитетно възпитание:

съчетание между ЛЮБОВ + АВТОРИТЕТ

Комбинацията любов (топлота, грижа, интерес) и авторитет (правила, изисквания, отговорност) ще създаде отговорни личности, които обичат и уважават себе си, но и другите.

Пример: Шестнадесет годишния ви син иска да отиде с двама приятели в близко село, където да се учат да карат кола. Единият е на 18 г. и скоро е взел книжка. Той ще бъде шофьорът и инструкторът. Какво ще му отговорите?

Аз бих казала категорично „не“ (авторитет), но бих поговорила спокойно със сина си, за да му представя гледната си точка (любов): инструктор би могъл да бъде опитен шофьор, а този младеж няма никакъв опит; младите шофьори са склонни да натискат по-често педала на газта, отколкото на спирачката – рисково шофиране; ще му дам възможност за избор: или ще изчака до 18, за да кара редовен шофьорски курс, или ще излиза с баща си някъде на тихо място, където да започне да го обучава. И никакви сцени от негова страна няма да променят това решение. В най-добрия случай и бащата ще бъде на същото мнение – това е важно.

По отношение на упражняването на авторитет от страна на родителите има четири родителски стратегии за възпитание, които можете да намерите в статията „Възпитание и агресия“ .

ЗАЩО ВЪЗНИКВАТ КОНФЛИКТИ МЕЖДУ РОДИТЕЛИ И ДЕЦА?

Според вас какви причини съществуват за конфликтите между родители и деца? 

1. Детето оспорва авторитета на родителя: Кой командва тук?

Пример: Майката казва на четиригодишната си дъщеря/син: „Отивай да се приготвяш за лягане, защото утре ставаш рано за детската градина“. Детето отговаря: „Няма пък!“

„Едно непослушно дете ще причини изключително голяма вреда на децата, с които общува, защото ще изобрази собствения си характер върху тях“ (Уайт, Е. Детско водителство. София, 2007, с. 46).

2. Разлика в моралните ценности на родителите и обществото: Кого ще избера за авторитет?

Пример: Шестнадесет годишно момиче иска да си купи къса пола, която родителите ѝ не одобряват. Ако детето уважава родителите си, има голяма вероятност да приеме техните ценности.

3. Свръхзагрижени родители: Кой знае какво ще му/ѝ се случи?

Пример: Имах една позната, която ми се обаждаше по телефона, за да пишем домашното по английски на шестнадесет годишния ѝ син! Това момче по-късно започна да пие, да пуши, да води безразборен сексуален живот, напусна университета и скача от работа на работа.

Свръхзагрижените родители обикновено възпитават разглезени деца с малко чувство за отговорност – крайна проява на така наречената разрешителна родителска стратегия. 

4. Забраняващи родители: Защото така казвам аз!

Пример: Това е авторитарна родителска стратегия на възпитание. Потенциални конфликти.

Родителят трябва да обясни защо наказва детето и последиците от послушание/непослушание: Ако спазваш правилата, няма да имаш проблеми. 

5. Несъгласие между родителите относно възпитанието: Кого ще привлека на моя страна?

Пример: Когато мама не ми разрешава нещо, ще отида при тате. Защо не ме пускаш навън, мама ме пусна! Като не искаш да ми купиш нов телефон, тате ще ми купи!

 КОНКРЕТНИ КОНФЛИКТНИ ОБЛАСТИ И СИТУАЦИИ 

Най-важният принцип в конфликтна ситуация: „Майката не трябва да допуска детето да взема връх над нея в нито един-единствен случай; и за да поддържа този авторитет, не е необходимо да прибягва до сурови мерки. Една твърда, здрава ръка и доброта, която убеждава детето във вашата любов, ще изпълнят целта. Но оставите ли егоизма, гнева и своеволието да се развият през първите три години от живота на едно дете, ще бъде трудно да го накарате да се съобрази с полезната дисциплина“ (Детско водителство. С. 43).

Тук отново забелязваме принципа ЛЮБОВ + АВТОРИТЕТ. Няма нужда от крясъци и заплахи, а от уверено, спокойно, твърдо поведение.

ВАЖНО! Гледайте детето право в очите и му кажете и покажете, че вие сте водачът!

Кога да започнем да възпитаваме детето?

„Един от първите уроци, които трябва да научи едно дете, е урокът на послушанието. Преди да е пораснало достатъчно, за да може да разсъждава, то може да бъде научено да слуша“ (Детско водителство. С. 43).

„Веднага щом детето е в състояние да формулира една мисъл, обучението му трябва да започне“ (с. 15). За различните деца този период е различен, но обикновено е преди навършването на една година или някъде около това време.

„Малките, преди да навършат годинка, чуват и разбират какво се говори за тях и знаят до каква степен ще ги глезят. Майки, трябва да свиквате децата си да се покоряват на желанията ви. Тази цел ще бъде постигната, ако държите юздите на децата си и пазите майчиното си достойнство. Децата ви бързо научават точно какво очаквате от тях; те знаят кога волята им надделява над вашата и ще се възползват максимално от победата си.

Най-голямата жестокост към децата е да се допусне лошите им навици да се развият и да се позволи на детето да командва“ (Детско водителство. С. 47).

Пример: В книгата си „Смелостта да възпитаваш“ д-р Джеймс Добсън дава пример със съпругата си, която казала на малката си дъщеря да не отива в определена стая. Момиченцето още пълзяло. Детето се обърнало, погледнало майка си и преминало в забранената „територия“. Майката отишла, взела го и отново му повторила „Не“. Пуснала го, но то пак опитало. Тя отново го взела и го изнесла. След няколко такива упражнения детето се разплакало, майката го прегърнала и му говорела спокойно, а после го разсеяла с някаква друга играчка.

ВАЖНО! Майката показала, че тя е авторитетът, но надделяла с твърдост, а не с крясъци.

Не давайте на детето нещо, за което то плаче

„Не им давайте нещо, за което плачат, дори ако вашето нежно сърце желае много силно да го направи. Защото ако детето спечели веднъж победата с плач, ще иска винаги да бъде така. Вторият път битката ще бъде по-тежка“ (Детско водителство. С. 48).

За по-големите деца: Не давайте нещо, което се опитва да получи с мрънкане, натякване или подкупи, особено ако вече сте казали „Не“.

ВАЖНО! Постоянството в принципите и правилата научава децата, че родителят е авторитетът и трябва да се съобразяват с него. Когато родителят отстъпи пред плача, тръшкането, мрънкането на детето веднъж, после ще му е много трудно да наложи същото правило отново.

Не допускайте гневни изблици, учете детето на самоконтрол

„Една от първите задачи на майката е да научи децата си да не избухват. Не трябва да допуска те да изразяват [по неподходящ начин] гняв: не трябва да им се позволява да се търкалят по пода, като удрят и плачат, защото им е било отказано нещо, което не е за тяхно добро. Изключително са ме притеснявали случаите, когато съм виждала колко много родители толерират гневните изблици на децата си. Майките гледат на тях като нещо, което трябва да изтърпят, и сякаш са безразлични към поведението на детето. Но ако едно лошо поведение се допусне веднъж, то ще се повтори, а повторението му ще се превърне в навик и така характерът на детето ще се оформи по лош модел“ (Детско водителство. С. 48).

ВАЖНО! Родителят трябва да учи детето и да му показва как да изразява гнева си по-спокойно и приемливо.

Пример: Тригодишно дете удря майка си, защото не му позволява да отваря чекмедже с прибори в кухнята. Петнадесет годишен юноша тряска вратата, защото не го пускат да стои до 1 ч. на рожден ден.

Децата трябва да бъдат научени да изразяват гнева си с думи и то възможно най-спокойно. Трябва да имат възможност да говорят с родителите, а не само да получават забрани и заповеди.

Пример: Като малък, моят син много обичаше да удря. И ме пляскаше по лицето и където му падне. Обаче аз си поставих за цел всеки път да хващам леко ръката му и да му показвам как да ме гали или да направи нещо по-приятно. И той свикна.

ВАЖНО! Родителят трябва да дава пример за самоконтрол. Дори ако си изпусне нервите, след това трябва да обясни на детето, че това не е редно, и да каже, че ще работи за подобряване на самоконтрола си.

Време за лягане

Пример: Майката казва на четиригодишната си дъщеря/син: „Отивай да се приготвяш за лягане, защото утре ставаш рано за детската градина“. Детето отговаря: „Няма пък!“

Създайте на детето „ритуал“ за лягане, който е поредица от две-три действия, които предшестват лягането: Четене на приказка/история, молитва, целувка за „лека нощ“, любимата играчка и т.н. Така детето свиква, че тази поредица води към лягането.

Днес родителите оставят и малките, и по-големите деца да стоят до 12 или 1 часа вечерта. Това е много нездравословно. Недостатъчното сън се свързва с раздразнителност, разстройство на вниманието, липса на концентрация, склонност към депресия, здравословни проблеми. За съжаление, ако родителят си ляга много късно, няма как да даде добър пример на детето.

Йорданка Дейчева, психолог; ydeicheva@facebible.bg