Коравосърдечие и милост

Преди няколко дена край мен минаха сравнително млада баба и внучка. Внучката беше на около 10 години и караше тротинетка. Чух как бабата ѝ каза с раздразнен тон и ядосана физиономия: „Няма да ходиш повече да играеш с тези деца! Те изобщо не те познават, а веднага започват да те обиждат. И онова момиче, уж ти е приятелка, а не им казва да престанат. Такива деца не стават за приятели. Хайде да се разходим към парка“. Внучката ѝ погледна със съжаление назад към отдалечаващите се деца и тръгна с наведена глава след баба си.

Тази уж незначителна случка ме накара да се замисля що за същества сме ние, хората. Първото нещо, което някои деца правят, е да обиждат новото и непознато дете, вместо да го приемат в компанията си и да играят заедно с него. Първото нещо, което някои ученици правят, е да нарочат по-неагресивния си съученик и да го направят обект на подигравки и тормоз. Първото нещо, което някои съпрузи/съпруги правят, е да подозират половинките си в изневяра или лъжа. Първото нещо, което аз правя, когато си мисля, че някой засяга или застрашава егото ми, е да отвърна със същото: „Око за око, зъб за зъб“.

Замислих се защо сякаш дълбоко в нас е вродено да реагираме с коравосърдечие, а не с милост. Когато няма конфликти и проблеми сме много възпитани и цивилизовани, но когато възникне спор или трябва да се спечели победа, се превръщаме в хуни, които „секат“ и „помитат“ всичко около себе си, за да надделеят. Например вчера слушах един политик, който беше събрал съвет за реагиране на конкретна криза. Но вместо да говори какво трябва да се направи, за да се помогне на хората, той през половината време оплюваше своя опонент и мърмореше колко лошо е било предишното управление и как не са направили нищо стойностно.

Замисляли ли сте се каква е първата ви реакция, когато някой ви провокира? Аз доста се замислям по този въпрос. И когато се самонаблюдавам критично, установявам, че първата ми реакция е враждебност. Почти никога не се питам защо другият човек реагира така спрямо мен, поне не отначало. Автоматичната ми реакция е агресивна защита. Сякаш не ми идва на ум да се замисля за другия, а само за себе си. Наричам този вид реакция коравосърдечие: липса на съчувствие, състрадание, толерантност, емпатия. Разбира се, тъй като съм християнка, разбирам, че това не е добро и искам да се промени. Моля се и търся Божията помощ. Но осъзнавам, че егоизмът е вкоренен дълбоко в моите автоматични мисли, чувства, реакции. Дълбоко в сърцето ми.

Библейската психология предлага лечебна психична трансплантация за този неразрешим по човешки проблем: „Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре у вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце“ (Йезекиил 36:26). Небесният Хирург деликатно ще отстрани коравосърдечното сърце, „каменното сърце“, когато наистина осъзнаем проблема си и пожелаем промяната от дъното на душата си. И тогава човекът до мен, срещу мен, край мен няма да бъде „врагът“, от когото трябва постоянно да се пазя, а същество, което заслужава моята милост, състрадание и търпение.

Йорданка Дейчева, психолог