(корона) ВИРУС СРЕЩУ КОРОНАТА НА ТВОРЕНИЕТО

Мисли трезво: Ти не си безпомощен срещу патогенните микроби, които се опитват да инфектират твоите клетки

Страхът е неприятното чувство, което ни връхлита внезапно, когато усещаме някакъв вид заплаха (външна или вътрешна). То е толкова натрапливо и дразнещо за човека, че се опитваме веднага да се освободим от него. Но често дотолкова преувеличаваме заплахата, че някои от действията ни предизвикват въпросително повдигане на вежди у някои, а у други – направо подигравателни усмивки. Например хората, които страдат от обсесивно-компулсивно разстройство, свързано с маниакален страх от зарази и болести, могат да изпаднат в паника от всяко свое кихване или лека болка в главата, особено в такава пандемична обстановка като днешната, и да тичат в Спешна помощ.

Всъщност страхът е невероятно полезен механизъм, вложен в човека като защита от опасностите. Без него ние ще се усмихваме спокойно, докато към нас лети джип със 100 км/ч. Или ще седим спокойно на опашката в магазина, докато човекът до нас ни кашля и киха в лицето. Или пък ще благодарим за комплимента на човек, който ни обижда.

Страхът е част от спешния антистресов механизъм „бий се или бягай“, чрез който посрещаме предизвикателствата. Когато той се задейства, тялото ни се подготвя за „бой или бързо отстъпление“:

• • • • • Ускорено сърцебиене
        • Повишено кръвно налягане
        • Повишаване на глюкозата
        • Повишаване на мастните киселини

Всички тези мигновени процеси ни позволяват да избегнем летящия към нас джип с лъвски скок, да се дръпнем мигновено от слюнчено-слузестата лавина на кихащия до нас човек и да предупредим колегата, който ни обижда, че нещата няма да вървят добре, ако продължава в този дух.

„Тъмната“ страна на страха

Обаче страхът си има и „тъмна“ страна. Когато не мислим трезво, можем да преувеличим опасността и да реагираме неадекватно, така че вместо да се защитим, всъщност да се изложим на по-голяма опасност. Например сега, когато се опитваме да подобрим действието на имунната си система, за да се бори успешно с коронавируса, можем дотолкова да се натъпчем с безброй хранителни добавки и имуностимулатори, че да претоварим организма си и да получим обратен ефект.

Как да постигнем състоянието на „здравословен“ страх? Трябва да избягваме две когнитивни изкривявания (неправилни начини на мислене):

(1) преувеличаване/омаловажаване и (2) предсказване на бъдещето.

(1) ПРЕУВЕЛИЧАВАНЕ или ОМАЛОВАЖАВАНЕ

Те представляват непропорционално преувеличаване или омаловажаване на истинското състояние на хората или ситуациите. Отрицателните характеристики често се преувеличават, докато положителните характеристики се омаловажават. Например: „Този коронавирус е ужасен! Покосява хората наред. Вече хиляди умряха. Всичко това е страшно непоносимо!“

Какъв е проблемът тук? Преувеличаване на фактите:

(а) Новият коронавирус не е ужасен, той си е просто един вирус. Проявява типичните за вирус свойства, разбира се и някои различни от другите вируси, но тъй като е непознат за човешката имунна система, трябва време докато тя си изработи антитела, а и докато лекарите изработят действаща ваксина.

(б) Новият вирус не покосява хората наред. Всъщност повечето заразени имат или леки симптоми, или никакви симптоми. Вярно е, че има и смъртни случаи и това е трагично за близките, но в никакъв случай не трябва да преувеличаваме опасността и да създаваме излишна паника. Това е вредно и за имунитета ни, който желаем да бъде на необходимото високо ниво. Всеки излишен, продължителен и неовладян стрес потиска имунната реакция, която днес ни е най-необходима.

(в) Всъщност ситуацията не е непоносима. Въпреки необичайните неудобства от извънредното положения в много страни, както и в България, ние трябва да проявим малко самодисциплина и търпение, за да пазим себе си и другите хора. Всъщност имаме откъде да си купим храна и лекарства. Можем да се обадим на Спешна помощ за консултация. Телефоните работят, има интернет, можем да се свържем с когото си искаме. В сравнение с военните положения в миналото, ние не сме лишени от почти нищо. Имаме всичко необходимо за живота, а и дори и повече.

 

Обратната грешка е омаловажаването на опасността: „Абе това е много шум за нищо. Всичко е направено за печалба. Мен няма да ме хване“. Такъв човек несъразмерно намалява значението на хора, неща или събития, като подценява стойността на нещата, които не иска да приеме.

Когато допускаме когнитивната грешка да преувеличаваме или омаловажаваме, ние всъщност „се занимаваме главно с маловажното, а пренебрегваме важното“, както казва д-р Недли в книгата си „Изгубеното изкуство на мисленето“, издателство „Нов живот“.

Каква е правилната реакция?

Понамалете истеричния език

Хората, които преувеличават (независимо дали чрез катастрофизъм или нисък праг на разочарование), се разпознават по фрази като „Не мога да понеса това“ или „Това е ужасно!“ Такива изказвания може да станат истински емоционални модулатори, които да разпалват огъня на нашето недоволство.

Когато променим начина, по който описваме нещата, ние предприемаме една важна стъпка към контролиране на нашите мисли и емоции. Вместо да казваме „Не мога да понеса това“, можем да кажем „Мога да понеса това, но е неприятно“. Фрази като „това е абсолютно ужасно“ могат да бъдат изразени с по-малко катастрофичен език, като например „това определено е неприятно“.

(2) ПРЕДСКАЗВАНЕ НА БЪДЕЩЕТО

Хората, които допускат тази грешка, очакват, че ще се случат лоши неща и чувстват убеждението, че тяхното предсказание е вече установен факт. „Вчера ходих до магазина. На касата пред мен един човек кихна. Той може да е заразен с новия коронавирус и да го е разпръснал във въздуха и на касата. Аз бях с маска, после си измих ръцете със сапун, но този вирус е много издръжлив и може да съм се заразила. Ето, започна да ме дере гърлото, сигурно до довечера ще вдигна и температура… Какво ще правя сега?“

Когато произволно предсказвате гибелен край, дори когато доказателствата не подкрепят катастрофичното мислене, вие си причинявате излишен страх и тревожност. Постоянното повторение на стресиращи филми в съзнанието може да доведе до депресия, отпадналост и пълна безнадеждност. А и потиска активността на имунната система.

Ако усетите, че предсказвате бъдещето или мислите катастрофично, е важно да спрете и да се запитате: „Кое е наистина най-лошото нещо, което би могло да се случи?“ Важно е да осъзнаете, че когато се тревожите за бъдещи събития, има в действителност само два възможни изхода:

Плашещото нещо не се случва, в който случай излишната тревожност е породила страдания заради нещо, което не се е случило, ИЛИ най-лошият сценарий се е сбъднал, в който случай излишната тревожност ви е накарала да преживеете събитието многократно в ума си, вместо само веднъж. 

Ако се хванете, че си представяте най-лошото за незначителни ситуации, ще е полезно да ги сравните с нещо наистина лошо. В сравнение с инвалидност, едно порязване, което налага шевове, или дори счупен нос, са съвсем незначителни. Ключът е да възприемаме всичко в правилната перспектива.

Каква е правилната реакция?

Трезва оценка на ситуацията

„Да, този вирус е наистина опасен, да, той е нещо ново за човека. Но в повечето случаи организмът се преборва. Аз може да се окажа в тази група. Трябва да запазя спокойствие. Правя всичко възможно за предпазването си. В болниците има организирани специални отделения. Аз не съм оставена безпомощна срещу заразата. Трябва да запазя спокойствие и да правя каквото мога, а каквото не мога, оставям на Бога“.

Д-р Недли съветва: „Да се подготвяме за бъдещето е нещо различно от предсказването му. Подготовката може да помогне за понижаване на тревожността в живота и да ви мотивира за успех, докато предположенията само ви карат да се тревожите или да пропускате възможностите за успех. Разумната подготовка включва например запознаване с процедурите при спешни случаи и първа помощ, спазване на правилата за безопасност и старателна подготовка за работата“ („Изгубеното изкуство на мисленето“).

Запознайте се със симптомите на зараза с новия коронавирус. Ето какво казва главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев: Ако „покаже признаци на респираторно заболяване – температура, главоболие, зачервяване на гърлото, кашлица, хрема, обща отпадналост, типични симптоми на грип, най-добре да звънне на личния си лекар“. Звъните на личния лекар. При нужда, той организира прием в Инфекциозна клиника.

МОЛИТВА ЗА СПОКОЙСТВИЕ

„Господи, дари ми спокойствието да приема нещата, които не мога да променя; смелост – да променя нещата, които мога; и мъдрост да правя разлика между двете“ (Райнхолд Нибур).

Неправилно: „Телефонът ми звъни в 5 часа сутринта. Сигурно баща ми се е разболял. Ще припадна! Не мога да го понеса!“

Правилно: „Телефонът ми звъни в 5 часа сутринта. Сигурно е някакъв спешен случай. Трябва да се стегна, може да се наложи да помогна с нещо!“

Йорданка Дейчева, Клуб Психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg