Българският писател Димитър Бочев (малко известен, защото е бил гонен от комунистите, интерниран, впоследствие емигрира в Германия), пише в своето есе “Летопис на едно убийство”: “Докато живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите.”
Смъртта е онзи фактор, който променя всичко. Ако не умирахме, то целият ни свят щеше да е коренно различен. Но умираме. Светът е пълен с кости на хора, живели преди нас, с гробища. В съзнанието на всеки продължават да живеят спомени за скъпи наши близки и приятели. Те ни напомнят, че няма да останем вечно тук.
Хората без Бога треперят пред тази истина. Тя ги докарва до ужас и истерия, кара ги панически да търсят нещо стабилно, за което да се хванат.
Вярващите са спокойни. Знаят, че това не е краят, а началото на истинския живот във вечността. Това е моментът на връчването на наградата, удостояването на нашия земен подвиг с венеца на живота.
Господ Исус сам трябваше да премине през долината на мрачната сянка, но после излезе на триумфалното поле на славата и живота. И понеже Той е Пътят, по Неговите стъпки ще минат всички, които Го следват.
Не е шега да застанеш срещу такъв враг! Смъртта предизвиква ледена тръпка у всекиго. Ние се стремим да отложим нейния час, да се порадваме на хубавия свят, подарен ни от Бога. Но да се правим, че тя не съществува, не е любов към живота, а най-наивно лекомислие. Този враг вече беше победен на кръста и победата ни беше подарена, за да живеем спокойно и без страх дните си.
„И смъртта, най-последният враг. и тя ще Бъде унищожена.“ 1 Коринтяни 15:26
ВЯРАТА НЕ Е ЛЮБОВ КЪМ СМЪРТТА, А ТОЧНО ОБРАТНОТО, ОТХВЪРЛЯНЕ НА СМЪРТТА.