Известният английски учен Чарлз Дарвин създава своята теория на еволюцията в средата на XIX в. Няколко години след завръщането си от пътуването с кораба „Бийгъл“ като природонаблюдател, Дарвин започнал да разработва тази теория. До идеята за нея той достигнал, тръгвайки от предположени¬ето, че разнообразието на биологичните видове, което наблюдавал по време на околосветското си пътуване, се е получило вследствие борбата за оцеляване на различните животни и птици.

Основната идея в еволюционната теория е, че животът се е зародил спонтанно, започвайки от най-простата клетка и в продължение на стотици милиони години постоянно се е променял и приспособявал към околната среда. В резултат на естествения подбор в борбата за оцеляване, преминавайки постепенно от по-прости форми към по-сложни – от амебата израстват безгръбначните; след тях идват гръбначните риби, земноводните, влечугите, птиците, бозайниците, накрая възниква човекът. Така се е стигнало до наблюдаваното днес многообразие на биологичните видове.

По онова време неговата идея изглежда атрактивно логична и правдоподобна за много хора. Дарвин разработва своята теория, без да разполагa с постиженията на съвременната наука, без лабораторни изследвания, с които да провери своите основни твърдения, без възможността да обсъди с висококвалифицирани учени-професионалисти тезите на собствената си теория. Тогава нивото па науката е все още много ниско и затова светът възприема бързо идеите на еволюционизма.

Дарвиновата теория много скоро се превръща като основно и единствено обяснение за произхода на живота от материалистична гледна точка. Тя е оказала огромно влияние в различни области на културата, науката, религията, етиката, философията, изкуствата и др. Независимо от богословското си образование Дарвин по-късно се опитва да атакува християнската религия. За да обясни процеса на макроеволюцията, дарвиновата теория издига четири основни предположения, някои от които са формулирани след разработването на генетичната теория в биологията, която Дарвин не е познавал.

Първото предположение е свързано с идеята за самозараждането. Това означава, че живата материя възниква по някакъв начин от мъртвата природа на веществата и енергиите. Така е възникнал първият биологичен вид на живата клетка. Някога в някаква първична предбиотична „супа“ са се оказали налице всички химични елементи, влизащи в състава на клетката. Всички те са се свързали по някакъв начин, образувайки сложната молекула на ДНК със заключения в нея генетичен код, както и ядрото на клетката, клетъчната обвивка (мембрана) и генетичният апарат, обуславящ репродуцирането на клетката. Но вероятността за възникването на такива сложни образувания от различни атоми и молекули в резултат на случайни процеси е нищожно малка.

Второто предположение е свързано с т. нар. механизъм на случайните мутации, представляващи спонтанно възникващи минимални промени в генетичния код на ДНК. В генетиката се допуска, че такива мутации, могат да настъпят и под въздействието на „външни“ фактори, като напр. радиация, химически активни вещества и др. Повечето мутации са вредни за биологичните видове. Полезните са редки, затова трябва да има множество такива изменения, за да може те да се проявят и да се включат конструктивно в процеса на еволюцията на видовете.

Третото предположение е заслуга на самия Дарвин. В своите наблюдения той констатирал, че в борбата за съществуване в животинския свят по-силните същества оцеляват и имат наследници, а по-слабите загиват и не оставят никакво потомство. Този процес Дарвин нарекъл естествен подбор. Случайните мутации, генериращи по-силна и по-добра приспособеност към жизнените условия, създават същества, имащи предимство в борбата за съществуване.

Четвъртото предположение се основава на факта, че положителните случайни мутации се случват много рядко. За да получим достатъчно количество такива мутации, необходими за да се осъществи преходът към нов биологичен вид, е нужно много време – милиарди години. Следователно еволюцията се нуждае от наличието на много дълги периоди от време, за да оправдае основните си тези.