КРИЗАТА В ГАЛИЛЕЯ – ЧАСТ 1

 

Когато Христос забрани на народа да Го провъзгласи за цар, Христос знаеше, че с това е стигнал до обрат в Своя живот. Множеството, което днес желаеше да Го издигне на престола, утре щеше да се обърне срещу Него. Осуетяването на себелюбивата амбиция на хората щеше да превърне любовта им в омраза и хваленията им в проклетия. Но макар да го знаеше, Христос не предприе нищо, за да предотврати кризата. Още отначало не бе давал никакви надежди на последователите Си за земни награди. На един, който сам се предложи да стане Негов ученик, Той бе казал: “Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони” (Матей 8:20). Ако хората можеха да притежават и света заедно с Христос, мнозина биха Му засвидетелствали вярност. Но такава служба Христос не приема. Измежду тези, които досега се бяха присъединили към Него, имаше някои, които бяха привлечени от надеждата за земно царство. Те трябваше да разберат своята измама. Дълбоката духовна поука, предадена чрез чудото с хлябовете, не бе схваната. Тя трябваше да се изясни. А това ново откровение щеше да изпита по-основно вярата на мнозина. Чудото с хлябовете се разгласи наблизо и далеч, така че рано на другия ден във Витсаида се стекоха много хора, за да видят Исус. Те идваха на големи групи по суша и по море. Тези, които се бяха разделили с Него предишната вечер, пак дойдоха на същото място с надеждата, че ще Го намерят, тъй като тогава там нямаше лодка, с която Той да мине на другата страна. Но Го търсиха безуспешно, затова се запътиха към Капернаум, за да продължат диренето. В това време Исус бе пристигнал в Генисарет след еднодневно отсъствие. Щом се научиха, че е слязъл там, хората “се разтичаха по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той” (Марко 6:55). След известно време Той отиде в синагогата и там Го намериха онези, които бяха дошли от Витсаида. Те научиха от учениците Му как бе прекосил езерото. Яростта на бурята, дългите часове на безполезно гребане срещу насрещните ветрове, появяването на Христос, вървящ по водата, изпитаният страх, думите Му на насърчение, преживяването на Петър и последиците, както и внезапното утихване на бурята и пристигането на брега – всичко бе разказано точно на учудващата се тълпа. Но някои, недоволни от това, се събраха около Исус и Го попитаха: “Учителю, кога си дошъл тук?” Те се надяваха да чуят от устата Му допълнителни сведения за чудото. Исус не задоволи тяхното любопитство, а само им каза тъжно: “Дирите Ме не затова, че видяхте чудеса, но затова, че ядохте от хлябовете и се наситихте.” Те не Го търсеха от някакви достойни подбуди, но понеже бяха яли от хлябовете, се надяваха да получават земни облаги като бъдат при Него. Спасителят им заръча: “Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот!” Не търсете само материални облаги. Не слагайте на първо място нуждите на земния живот, но търсете духовната храна, онази мъдрост, която ще ви осигури вечния живот. Нея може да ви даде само Човешкият Син, “защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си”. За момент интересът на слушателите бе събуден. Те извикаха: “Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?” Вършеха многобройни и отегчителни дела, за да се препоръчат на Бога и бяха готови да изпълнят още някой обред, чрез който да придобият по-големи заслуги. Техният въпрос всъщност означаваше: “Какво да направим, за да заслужим Небето? Каква цена се иска да платим, за да спечелим бъдещия живот?” “Исус им отговори и рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е пратил!” Цената за влизане в Небето е Исус. Пътят към Небето е чрез вяра в “Божия Агнец, Който взема греховете на света” (Йоан 1:29). Но народът реши да приеме тези думи на Божествена истина. Исус вършеше същата работа, която пророчеството бе предсказало, че Месия ще върши, но не видяха нещата, които себелюбивите им надежди си представяха за Негово дело. Наистина Христос нахрани веднъж народа с ечемичени хлябове, но в дните на Мойсей Израил се хранеше с манна четиридесет години, така че от Месия се очакваха много по-велики благословения. Незадоволените им сърца питаха защо Исус, щом като може да върши такива чудни дела, не даде здраве, сила и богатство на всички от Своя народ, не ги освободи от потисниците им и не ги издигне в сила и слава? Фактът, че твърди, че е изпратеният от Бога, а отказва да стане цар на Израил, бе тайна, в която те не можеха да проникнат. Неговият отказ бе неправилно разбран. Много от тях стигнаха до заключението, че Той не смее да предяви Своите права, понеже сам се съмнява в Божествения характер на мисията Си. Така отвориха сърцата си за неверието. И семето, което Сатана пося, даде плод – неправилно схващане и отстъпничество.