Тогава, почти с подигравка, един равин попита: “Че Ти какво знамение правиш, за да видим и Те повярваме? Какво вършиш? Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: “Хляб от небето им даде да ядат.” Евреите почитаха Мойсей като дарител на манната, отдавайки слава на инструмента вместо на Този, от Когото бе извършено делото. Бащите им бяха роптали против Мойсей, бяха се съмнявали в неговата Божествена мисия и я бяха отричали. Сега и децата им със същия дух не приеха Този, Който им предаваше Божиите вести. “А на това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Мойсей ви даде хляб от небето.” Този, Който им бе дал манната, стоеше сред тях. Христос бе водил евреите през пустинята и ги бе хранил всеки ден с небесен хляб. Онази храна бе символ на истинския хляб от небето. Животворният Дух, Който произлиза от безкрайната пълнота на Бога, е истинската манна. Исус каза: “Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.” Все още мислейки, че Христос говори за земна храна, някои от слушателите Му извикаха: “Господи, давай ни винаги тоя хляб!” Тогава Исус отговори ясно: “Аз съм хлябът на живота- “ (Йоан 6:35). Символът, с който Христос си послужи, беше известен на евреите. Вдъхновен от Бога, Мойсей бе казал: “- човек не живее само с хляб, но човек живее с всяко слово, което излиза из Господните уста.” А пророк Еремия пише: “Като намерих Твоите думи, изядох ги и Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето” (Второзак. 8:3; Еремия 15:16). Самите равини казваха, че духовното значение на яденето на хляб е изучаването на закона и вършенето на добри дела, така че често се повтаряше, че при идването на Месия целият Израил ще бъде нахранен. Учението на пророците предаваше дълбоката духовна поука, която се съдържаше в чудото с хлябовете. Тази поука Христос желаеше да предаде на слушателите Си в синагогата. Ако разбираха Писанията, те щяха да разберат и думите Му, когато каза: “Аз съм хлябът на живота”. Едва предния ден множеството, изморено и премаляло, бе нахранено с хляба, който Той бе дал. Както от онзи хляб получиха физическа сила и подкрепа, така от Христос можеха да получат духовна сила и вечен живот. “- който дойде при Мене, никак няма да огладнее – каза Той, – и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее.” И добави: “- вие Ме видяхте и пак не вярвате.” Те бяха видели Христос чрез свидетелството на Светия Дух, чрез откровението, което Бог даде на душите им. Всеки ден виждаха живи доказателства за Неговата сила и въпреки това пак искаха да видят чудо. И да им беше дал ново чудо, пак нямаше да повярват. Щом не се убедиха от това, което видяха и чуха, безполезно бе да им показва повече чудни дела. Неверието винаги ще намери оправдание за съмнението и ще оспорва и най-неоспоримото доказателство. Христос пак апелира към техните упорити сърца: “- който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя.” Всеки, който Го приемеше с вяра, каза Той, щеше да получи вечен живот. Нито един нямаше да загине. Нямаше повече нужда фарисеи и садукеи да спорят за бъдещия живот. Нямаше нужда хората да скърбят безнадеждно за умрелите си. “Защото това е волята на Този, Който Ме е пратил: “Всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот” и Аз да го възкреся в последния ден.” Но народните водачи се засегнаха “и казваха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, Чийто баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?” Те се опитаха да създадат предразсъдък за Исус, като загатнаха с презрение за скромния Му произход, за живота Му като галилейски работник и за семейството Му като бедно и от нисък произход. Твърденията на този необразован дърводелец, казваха те, не заслужават внимание. А поради тайнственото Му рождение намекваха, че има съмнителен произход, като по този начин представяха човешките обстоятелства за Неговото рождение като петно в живота Му. Исус не се опита да обясни тайната на Своето рождение. Той не отговори на въпросите как е слязъл от небето, както и на въпросите за ходенето по водата. Не привлече вниманието към чудесата, отбелязващи живота Му. Доброволно обезслави Себе Си и прие образ на слуга. Но думите и делата Му разкриваха характера Му. Всички, които разтваряха сърцата си за просвещението от Светия Дух, щяха да познаят в Него “единородния от Отца, пълен с благодат и истина” (по Йоан 1:14). Предразсъдъкът на фарисеите имаше по-дълбоки корени, отколкото показваха въпросите им. Той произлизаше от извратеността на сърцата им. Всяка дума и дело на Исус събуждаха у тях антагонизъм, защото духът, който те подхранваха, не намираше отзвук в Него. “Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден. Писано е в пророците: “Всички ще бъдат научени от Бога.” Всеки, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.” При Христос идват само тези, които се отзовават на привличащата сила на любовта на Отца. Но Бог привлича всички сърца. При Христос не идват само онези, които се противопоставят на Неговото привличане. С думите “всички ще бъдат научени от Бога” Исус напомня пророчеството на Исая: “Всичките ти чада ще бъдат научени от Господа; и голям ще бъде мирът на чадата ти” (Исая 54:13). Този текст евреите прилагаха за себе си. Хвалеха се, че Бог е техен Учител. Но Исус им посочи колко празно бе това тяхно твърдение, защото каза: “Всеки, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.” Само чрез Христос те можеха да получат познание за Отца. Човешкото естество не можеше да издържи гледката на Неговата слава. Научените от Бога слушаха гласа на Неговия Син и в Исус от Назарет познаха Този, Който чрез природата и откровението разкриваше Отца.