КРИЗАТА В ГАЛИЛЕЯ – ЧАСТ 3

“Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, има вечен живот.” Чрез възлюбения Йоан, чул тези думи, Светият Дух заяви на църквите: “И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и тоя живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот” (1Йоаново 5:11,12). И Исус каза: “Аз ще го възкреся в последния ден.” Христос стана една плът с нас, за да станем ние един дух с Него. По силата на тази връзка ние ще излезем от гроба не просто като изява на Христовата сила, но защото чрез вяра Неговият живот е станал наш. Онези, които виждат Христос в истинския Му характер и Го приемат в сърцето си, имат вечен живот. Христос живее в нас чрез Духа, а Божият Дух, приет в сърцето чрез вяра, е начало на вечния живот. Слушателите споменаха на Христос за манната, която отците им ядоха в пустинята като чудо, много по-голямо от това, което Христос беше извършил. Но Исус показва колко оскъдно е било онова благословение в сравнение с благословенията, които Той е дошъл да даде на човеците. Манната поддържаше само този земен живот. Тя не предотвратяваше смъртта, нито даваше безсмъртие. Но хлябът от небето даваше на душата вечен живот. Спасителят каза: “Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха. Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре. Аз съм живият хляб, Който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века.” Към този символ Христос прибави още един. Само със смъртта Си Той можеше да даде живот на човеците. Със следващите думи показа, че смъртта Му е средството, чрез което човеците се спасяват. Той каза: “- хляба, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.” Евреите се канеха да отпразнуват Пасхата в Ерусалим като спомен от нощта на избавлението на Израил, когато погубващият ангел порази домовете на египтяните. Бог желаеше израилтяните да виждат в пасхалното агне Божия Агнец и чрез символа да приемат Този, Който отдаде Себе Си за живота на света. Но евреите стигнаха до там – да отдават внимание на символа, а значението му да не зачитат. Те не съзираха в него тялото на Господа. Истината, която се символизираше чрез пасхалната служба, се съдържаше и в думите на Христос. Но все не я разбираха. Тогава равините извикаха гневно: “Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?” Престориха се, че разбират думите Му в буквален смисъл, както ги бе разбрал Никодим, когато запита: “Как може стар човек да се роди?” (Йоан 3:4). Те схващаха донякъде значението на Исусовите думи, но не искаха да Го признаят. Като изкривяваха словото Му, надяваха се да настроят народа срещу Него. Христос не смекчи символичното описание. Той повтори накратко истината с още по-ясен език. “Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене и Аз в него.” Да се яде Христовата плът и да се пие Христовата кръв, означава Той да се приема като личен Спасител с убеждението, че ни прощава греховете и че ние ставаме съвършени в Него. Ние участваме в Неговото естество като наблюдаваме любовта Му, като размисляме върху нея, като я поемаме. Каквото е храната за тялото, това е Христос за душата. Храната не ни е полезна, ако не я ядем, ако не стане част от нашия организъм. Така и Христос няма да е полезен за нас, ако не Го познаваме като личен Спасител. Теоретичното познание не ни ползва. Трябва да се храним от Него, да Го приемем в сърцето си, така че животът Му да стане наш. Неговата любов, Неговата благодат трябва да се възприемат напълно. Но и тези символи не са достатъчни, за да представят привилегията на вярващия, който има отношение с Христос. Исус каза: “Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.” Както Божият Син живееше чрез вяра в Отца, така и ние трябва да живеем чрез вяра в Христос. Исус бе така цялостно отдаден на Божията воля, че сам Отец се откриваше в Неговия живот. Макар да бе изкушаван като нас, на земята Той остана неопетнен от злото, което Го заобикаляше. И ние трябва да побеждаваме така, както Христос победи. Ти Христов последовател ли си? Тогава всичко, което е писано за духовния живот, е писано за теб и може да го постигнеш, ако се съединиш с Исус. Намалява ли поривът ти? Охладнява ли първата ти любов? Приеми наново от любовта, която Христос ти предлага. Яж от плътта Му, пий от кръвта Му и ще станеш едно с Отца и със Сина.