Невярващите евреи отказваха да видят някакво друго значение на Исусовите думи освен буквалното. Обредният закон им забраняваше да ядат кръв, затова те изопачиха Христовите думи в светотатство и започнаха да спорят помежду си. Даже и от учениците мнозина казаха: “Тежко е това учение; кой може да го слуша?” Спасителят им отговори: “Това ли ви съблазнява? Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво? Духът е, Който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.” Христовият живот, който дава живот на света, се съдържа в Неговите думи. Чрез словото Си Исус лекуваше болестите и изгонваше бесовете. Чрез словото Си Той успокояваше морето и възкресяваше мъртвите и народът разбираше, че то съдържа сила. Той говореше Божието слово така, както го беше говорил чрез пророците и учителите в Стария завет. Цялата Библия е откровение на Христос, затова Спасителят желаеше да насочи вярата на последователите Си върху Словото. Когато Неговото видимо присъствие щеше да бъде оттеглено, Словото Му щеше да стане източник на тяхната сила. Подобно на Учителя си и те щяха да живеят “с всяко слово, което излиза от Божиите уста” (Матей 4:4). Както физическият ни живот се поддържа с храна, така и духовният ни живот се поддържа с Божието слово и всяка душа трябва да получава живот от Божието слово. Както всеки трябва да яде, за да се нахрани, такаи ние трябва да приемем Словото. Не бива да го приемаме само чрез ума на друг. Трябва грижливо да изучаваме Библията, като измолваме от Бога помощта на Светия Дух, за да разбираме Неговото Слово. Трябва да взимаме един стих и да се съсредоточим, за да схванем каква мисъл е вложил Бог в него лично за нас. Ние трябва да разсъждаваме върху тази мисъл, докато тя стане наша и разберем какво “говори Господ”. В Своите обещания и предупреждения Исус има предвид мене. Бог толкоз възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погина АЗ, който вярвам в Него, а да имам вечен живот. Докладваните в Божието слово преживявания с Бога трябва да станат МОИ. Молитва, обещание, заповед, предупреждение са все за мен. “Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене” (Гал. 2:20). Когато вярата така поучава и възприема принципите на истината, те стават част от човека и стимул за живот. Божието слово, прието в душата, оформя мислите и развива характера. Като гледаме постоянно на Исус с очите на вярата, ние укрепваме. Бог е готов да даде ценни откровения на Своите гладуващи и жадуващи чада. Те ще разберат, че Христос е личен Спасител. Като се хранят от словото Му, ще констатират, че то е дух и живот. Словото унищожава плътското, земното естество и придава нов живот в името на Исус Христос. Светият Дух изпълва душата като Утешител. Чрез преобразяващата сила на Неговата благодат в ученика се възпроизвежда Божият образ. Ученикът става ново творение. Любовта измества омразата и сърцето става богоподобно. Това означава да се живее “с всяко слово, което излиза от Божиите уста”. Това значи да се яде слезлият от небето Хляб. Христос изрече свещена, вечна истина за отношенията между Него и последователите Му. Познаваше характера на онези, които се смятаха за Негови ученици, така че думите Му изпитаха тяхната вяра. Той им заяви, че трябва да вярват в учението Му и да постъпват според него. Всички, които приемат Христос, ще станат участници в Неговото естество и се уподобяват на Него. Това включваше изоставяне на любимите амбиции. Изискваше пълно отдаване на Христос. Последователите Му бяха призвани да станат себепожертвувателни, кротки и смирени по сърце. Да вървят по тесния път, по който бе вървял Мъжът от Голгота, ако искаха да участват в дара на живота и в небесната слава.