Изпитът беше много тежък. Ентусиазмът на онези, които искаха да Го грабнат и насила да Го направят цар, охладня. Разговорът в синагогата – казаха те – им отворил очите. Сега вече не се мамели. Според тях думите Му били явно признание, че Той не е Месия и че връзката с Него не ще донесе никакви земни облаги. Възхищаваха се от чудотворната Му сила, желаеха да бъдат освобождавани от болести и страдания, но не се съгласяваха със себеотрицателния Му живот. Не се интересуваха от тайнственото духовно царство, за което Той говореше. Неискрените, себелюбивите, търсили Го преди, сега не Го желаеха повече. Щом не иска да използва силата и влиянието Си, за да ги освободи от римляните, те не искат да имат нищо общо с Него! Исус им каза ясно: “Но има някои от вас, които не вярват.” После добави: “Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене, ако не му е дадено от Отца.” Желаеше те да разберат, че ако не са привлечени към Него, то е, защото сърцата им не са отворени за действието на Светия Дух. “Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно” (1Кор. 2:14). Душата вижда славата на Христос само с вяра. Тази слава е скрита, докато вярата не огрее в душата чрез Светия Дух. С публичното изобличаване на неверието им тези ученици се отчуждиха още повече от Исус. Бяха крайно недоволни. Като желаеха да наскърбят Спасителя и да задоволят злобата на фарисеите, те обърнаха гръб на Исус и Го напуснаха с презрение. Направиха своя избор: приеха формата без духа, черупката без ядката. И не промениха решението си, защото не се съединиха вече с Исус. “Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата“ (Матей 3:12) Сегашният случай бе едно от времената на очистване. Думите на истината отделиха плявата от житото. Мнозина отхвърлиха Исус, защото бяха много суетни и горди да приемат изобличения, много привързани към света, за да се съгласят със смирен живот. И днес се изпитват човешки души, както бяха изпитани душите на учениците в синагогата на Капернаум. Когато истината се разкрие пред сърцето, те виждат, че животът им не е в съгласие с Божията воля. Разбират, че трябва да се променят напълно, но не искат да предприемат себеотрицателното дело. Затова се гневят, когато греховете им бъдат разкрити. Отиват си обидени, също както учениците, роптаейки напуснаха Исус: “Тежко е това учение; кой може да го слуша?” Похвалите и ласкателствата са приятни за ушите им, но истината не им е приятна, не могат да я слушат. Когато цели тълпи следват Исус, когато множества биват нахранени, когато се чуват победни викове, тогава и те издигат гласа си в хваление. Но когато Божият изпитващ Дух открие греховете им и ги подканя да ги оставят, тогава обръщат гръб на истината и не искат повече да другаруват с Исус. Когато онези недоволни ученици се оттеглиха от Христос, завладя ги друг дух. Те не виждаха вече нищо привлекателно в Този, Когото слушаха някога с голям интерес. Започнаха да търсят Неговите врагове, защото те бяха в хармония с техния дух и с тяхното дело. Изопачаваха думите Му, изявленията Му и оспорваха подбудите Му. Поддържаха поетата посока, като събираха всички факти, които можеха да бъдат използвани срещу Него, и техните лъжливи доклади създадоха такъв смут, че изложиха живота на Исус на опасност. Бързо се пръсна слух, че Исус от Назарет сам признал, че не е Месия. И стана така, че в Галилея народното чувство се обърна против Него, както преди една година в Юдея. Жалко за Израил! Те отблъснаха своя Спасител, защото силно желаеха победител, който да им даде земна власт. Искаха преходна храна, а не тази, която трае вечно и осигурява вечен живот.