С натъжено сърце Христос гледаше как учениците Му напуснаха Него, Живота и Светлината на света. Съзнанието, че състраданието Му не е оценено, любовта Му не е желана, милостта Му презряна, а спасението Му отблъснато, Го изпълни с неизразима мъка. Ето такива случки като тази Го превърнаха в “човек на скърби и навикнал на печал”. Без да се опита да спре напусналите Го, Исус се обърна към дванадесетте и запита: “Да не искате и вие да си отидете?” Петър отговори с въпроса: “Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот и ние вярваме и знаем, че Ти Си Христос, Син на живия Бог.” “при кого да отидем?” Израилевите учители бяха роби на формализма. Фарисеи и садукеи бяха в постоянни пререкания. Да напуснат Исус би означавало да попаднат между привърженици на обредите и церемониите и между амбициозни хора, търсещи лична прослава. Откакто бяха приели Христос, учениците бяха намерили повече мир и радост, отколкото през целия си предишен живот. Как можеха да се върнат при онези, които преследваха и презираха Приятеля на грешниците? Отдавна жадуваха за идването на Месия. Сега Той бе дошъл и те не можеха да Го оставят и да отидат при тези, които искаха живота Му и преследваха и тях за това, че са станали Негови последователи. “при кого да отидем?” От учението на Христос, от наставленията Му за любов и милост не можеха да се върнат в тъмнината на неверието и нечестието на света. Докато много, които бяха видели чудните дела на Христос, Го напуснаха, Петър изрази вярата на учениците: “Ти Си Христос!” Самата мисъл да изпуснат тази котва за душите си ги изпълваше със страх и болка. Да бъдат лишени от Спасител, би означавало да бъдат люшкани в тъмно и бурно море. Много от думите и делата на Исус изглеждат тайнствени за ограничените умове, но всяко слово и действие имаше определена цел в работата за нашето изкупление; всяко бе предназначено да даде своите плодове. Ако бяхме способни да разбираме Неговите намерения, всичко щеше да ни се вижда важно, съвършено и в хармония с Неговата мисия. Макар да не можем сега да обхванем делата и пътищата на Бога, ние можем да добием представа за Неговата велика любов, която е в основата на взаимоотношенията Му с хората. Който живее в близост с Исус, ще разбере много от тайната на благочестието. Той ще долавя милостта, която придружава изобличението, която изпитва характера и изважда сърдечните намерения наяве. Когато Исус представи изпитващата истина, поради която много от учениците Му Го напуснаха, знаеше какъв ще бъде резултатът от Неговите думи. Но Той преследваше една милостива цел. Предвиждаше, че в часа на изкушението всеки от възлюбените Му ученици ще бъде жестоко изпитан. Неговата агония в Гетсимания, Неговото предаване и разпятие щяха да бъдат за тях тежко изпитание. Ако не бяха подложени на предварителен изпит, много, движени само от себелюбиви подбуди, щяха да останат в тяхната среда. И когато техният Господ бъдеше осъден от съда, когато народът, приветствал Го като цар, Го освиркаше и започнеше да Го ругае, когато подиграващата Го тълпа викнеше “Разпни Го!” – когато земните им амбиции пропаднеха, тези себелюбиви души щяха да се откажат от Исус и да причинят на учениците горчива, сърцераздирателна мъка, която щеше да притури към скръбта и разочарованието от несбъдването на любимите им очаквания. В онзи мрачен час примерът на отказалите се от Него, щеше да завлече и други с тях. Но Исус предизвика кризата, докато още можеше с личното Си присъствие да укрепи вярата на истинските Си последователи. Той беше състрадателен Изкупител, Който, като знаеше предварително очакващата Го участ и нежно изравни пътя за учениците Си, като ги подготви за върховното им изпитание и ги укрепи за последния им изпит.