Кризата разкрива истинското ми Аз

Лесно е да бъдеш добър и себеотрицателен човек, когато не се изисква да го доказваш на практика. Лесно е да казваш на съпруга/съпругата си, че го/я обичаш, когато нещата в семейството вървят добре. Не е трудно да почиташ баща си и майка си, когато се чувате само по телефона. Отлично се справяме с възпитанието на децата, когато ги виждаме за по няколко часа вечер. В работата съм много спокойна, когато не се налага да обяснявам на новата колежка по двайсет пъти.

Но сега дойде истинска голяма криза с истинска зараза и истински проблеми. Много хора са в неплатен отпуск, а някои може да загубят работата си. Някои може да починат. Сега ще трябва да караме с моята заплата и да свием до минимум задоволяването на капризите, ако съпругът/съпругата ми остане без работа. Ще трябва да купувам и нося на възрастните си родители храна и лекарства, ако те не могат да излизат или пък се страхуват да не се заразят с новия коронавирус. Ще трябва да осигурявам грижи и внимание за децата си цял ден, а може и да се наложи да си припомня училищните уроци, ако не могат да разберат нещо от дистанционното училище.

А освен че в семейството и на работа изведнъж се появиха нови проблеми и затруднения, всеки ден ще трябва да си създавам нови навици:

Трябва да си слагам маската
Да си мия ръцете безброй пъти
Да не си пипам лицето
Да не докосвам много неща на обществени места
Да стоя на 2 метра от всеки човек
Да зная как се попълва декларация за излизане от града

И какво ли още не…

А медиите постоянно ме бомбардират с плашещи статистики и мрачни прогнози. Сякаш само за няколко дена животът ми се превърна от поносимо проблемен в непоносимо напрегнат. А незначителните ежедневни дразнения се уголемиха в заплашителни и съдбоносни прокоби. Сега основната ми грижа не е дали блузата ми си ходи с полата, а дали маската ще може да ме предпази от агресивния коронавирус Sars-CoV-2. Притеснявам се не дали майка ми ще забрави да си вземе лекарствата, а дали ще оцелее, ако се зарази. Ядосвам се не дали мъжът ми ще забрави датата на годишнината ни, а какви ли още беди очакват семейството ни…

Изведнъж сигурността на удобния живот сякаш се изпари за миг и се оказахме лишени от всичко, което приемахме за даденост. Да излезеш на разходка, да отидеш на работа, да тръгнеш на шопинг терапия, да поговориш със съседката…

В тази стресова обстановка човек разкрива истинската си същност. Лесно е да бъдеш морален човек, когато почти не се налага да проявяваш моралните си принципи. Но сега всеки може да провери на практика собствената си житейска философия. Не да проверява другите!

Забелязвам различни видове хора в тази криза, които според мен попадат в една от четири основни групи:

1 група: Егоист++

Това са хората, които мислят предимно, най-вече и изцяло само за себе си. Те може да казват, че са морални и принципни, дори християни, но в кризата показват кои са всъщност.

Преди да бъде обявено извънредното положение имаше няколко дена, когато все пак имаше препоръки хората да стоят на разстояние един от друг по опашките и да влизат по няколко в аптеките. Реших, че е крайно време и аз да се запася с някое лекарство и да си купя витамин С и нещо за температура (срам ме е, че за друго не можах да се сетя). Пред аптеката имаше двама-трима човека преди мен, а след мен дойдоха още двама. Докато си чакахме сравнително търпеливо, една млада жена се приближи с бодра походка и влезе направо вътре в аптеката. Без да погледне никого, без да попита нещо. Всички бяхме толкова изненадани, че изобщо не успяхме да реагираме. Когато тя излезе, възрастният човек пред мен ѝ направи възмутена забележка, че всички чакаме, как може да влезе така. А тя троснато му отвърна, че не знаела, че ние чакаме. И си замина преспокойно.

Хората от групата Егоист++ изглежда забелязват само себе си. В собствените си представи те са „центъра на света“. Явно не са успели да преодолеят кризата на 5-годишната възраст, когато децата все още вярват, че всичко се върти около тях.

2 група: Егоист

В тази група влизат хората, които спазват моралните принципи, за да не си помислят другите, че са лоши. Те пак поставят себе си на първо място, но не искат никой да разбере за това. Преструват се, че другите са важни за тях, но когато се налага да жертват нещо, намират основателни причини да не го правят или пък проявяват ненужна стриктност и неумолимост.

Когато влязох в аптеката от по-горната случка, пристъпих към средното гише, което беше свободно. Срещу мен аптекарката все още нещо се суетеше. После ме попита какво искам и поне три пъти ѝ обясних за първото лекарство, което беше с рецепта. Тя отиде да го търси. След 5 минути се върна с една кутийка, докато аз исках 3. След още 5 намери още една. Отказах се от третата. После тръгна да търси второто лекарство, което ѝ поисках, но пътьом забеляза отзад една жена, с която непременно трябваше да поговори. Когато бях решила вече да се откажа от третото лекарство, тя благополучно се върна и дори ми каза, че ще ми даде торбичка. Приех я като компенсация за изопнатите ми нерви. Междувременно тя поговори с още пет човека (може и малко да съм попреувеличила в размътеното си съзнание!). И най-накрая платих и си тръгнах. А, забравих, междувременно тя каза, че трябва да се дезинфекцира и обяви 15 минути почивка, докато отвън чакаха поне десетина човека. Можете да си представите каква реакция предизвика това.

Да, това за дезинфекцията го разбирам. Аптекарите наистина рискуват здравето и живота си, за да доставят на хората лекарства. Но не разбирам как можеш да се мотаеш спокойно и да си губиш времето в излишни приказки, докато отвън чакат възрастни хора, които също се страхуват за живота си. И още доста изнервени граждани.

3 група: Алтруист

Това са хората, които обичат себе си, но и „обичат ближния си както себе си“, както заповядва Бог на древните евреи (Левит 19:18).

Сещам се за доста хора, които в тази криза се опитват да се грижат за другите. Например дават дарения за закупуване на маски, защитни облекла и специална апаратура за болниците. Всеки дава, колкото може – богатият повече, бедният по-малко. В тази група са и хората, които изпълняват гражданския си дълг и се съобразяват с изискванията на Кризисния щаб. Те си слагат маски не само за да не се заразят от другите, но и за да не заразяват другите. А също и за да дават добър пример на децата и обществото. В тази група са и съвестните учители, които всеки ден се грижат децата да не губят от учебния материал. Някои от тази група ще станат доброволци в кухня за бедни или ще събират пари за някаква кауза. Щастлива съм, че въпреки преобладаващата себичност и безразличие, виждам много примери за хора, истински загрижени за другите.

4 група: Алтруист++

Най-хубавото за най-накрая. Те са хора, които в кризисна ситуация поставят нуждите на другите над своите собствени. Познавам една лекарка, която всеки ден преглежда пациенти, които кихат, кашлят, имат зачервено гърло или проблеми с белите дробове. Всеки един от тях би могъл да бъде носител на новия коронавирус, но тя няма как да знае това. Въпреки всичко си върши работата и продължава да помага на хората. Беше ми споделила, че някои лекари отказват да преглеждат рискови случаи и викат нея да ги види. Обаче нейната съвест на християнин и лекар не ѝ позволява да избегне опасността, за да запази себе си, а да рискува живота на другия човек. Продължава да си върши съвестно работата. Благодаря на Бога, че в нашата страна, а и в целия свят, има мнозина като нея.

Кризата сваля маските. Ако си истински, няма от какво да се притесняваш.

Йорданка Дейчева, Клуб Психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg