КРИЗИТЕ – провал или възможност (1)

Според вас има ли човек, който да не е преживявал сериозна криза? Обикновено ние мислим, че нашите проблеми са по-големи от проблемите на всички останали. Но така ли е в действителност? Сериозна криза в живота са загубите.

Скръбта е емоционална реакция след загубата на човек или предмет с голяма стойност. Скърбенето е психологически процес, който се задейства при загуба.

ШИРОКОРАЗПРОСТРАНЕНИ ЗАГУБИ: брачен партньор чрез смърт или развод; дете, родител или брат/сестра; богатство или социален статут; работа или кариера; дом или значителна собственост; част от тялото; определена физическа функция (особено при остаряване); цел или перспектива (когато човек има определени планове, а след това по някаква причина те не се осъществяват).

Д-р Недли разказва: „Една посетителка току-що беше навършила сто години и въпреки възрастта си, можеше да ходи самостоятелно и мисълта ѝ беше много ясна. Имаше страхотно чувство за хумор и паметта ѝ за минали и настоящи събития беше съвсем ясна. Тя можеше да ни каже кога е пристигнала в града първата кола, кой е дошъл да я види и дори какво са си говорили за нея. След като изпяхме „Честит рожден ден“, я накарахме да духне 100 свещи. Една журналистка, която описваше събитието, постави микрофон пред лицето ѝ.

– Кажете ни, госпожо – попита тя, – какво толкова специално има в това да бъдеш на 100 години?

– Няма никакъв натиск от връстниците – веднага отговори столетницата. Всички добре се посмяха, включително и аз. Обаче по-късно се замислих за това колко много загуби е преживяла тази дама. Докато бях на посещение при нея, тя ми каза, че е надживяла всеки един важен за нея човек в живота ѝ. Беше изгубила съпруга си. Беше изгубила деца заради болести на старостта. Изгубила е близки приятели, които е имала на 20, 30, 40, 50 и 60 години. Трябвало е да си намира нови приятели – обаче беше запазила духовитостта си. Беше успяла да продължи нататък“ (Изгубеното изкуство на мисленето).

Трезвото мислене: Когато се сблъска с провал или загуба, човек е склонен да мисли, че всичко е загубено. Поддава се на когнитивните изкривявания „всичко или нищо“, „прекалено обобщаване“ и „предсказване на бъдещето“.

Примери: „Не мога да живея без нея“; „Никога няма да си намеря такава хубава работа“; „Всички мъже са егоисти и не искам никога повече да мисля за брак“; „Всички хора са мошеници – мислят само как да те ограбят“.

Особено когато преживяваме загуба, сме склонни да мислим, че животът ни никога повече няма да бъде щастлив. Но това са изкривени мисли. Много по-реалистично е да казваме:

„Не мога да живея без нея“ – „Ще ми бъде трудно да преживея раздялата“.

„Никога няма да си намеря такава хубава работа“ – „Тази работа много ми харесваше, разбирахме се с колегите, научих много неща от нея“.

„Всички мъже са егоисти и не искам никога повече да мисля за брак“ – „Попаднах на неподходящ човек, но и аз имам вина. Надявам се да си взема поуки и следващият път да подхождам по-разумно към брака“.

„Всички хора са мошеници – мислят само как да те ограбят“ – „Има много мошеници, затова трябва да внимавам, като си избирам приятели“.

Трябва да изразим неприятните чувства, но да не допускаме те да ни завладеят!

Томас Едисон, който имал регистрирани 2332 патента, казва: „Аз не съм се провалил 10 000 пъти – аз успях да открия 10 000 начина, които не работят“.

Основният въпрос, който трябва да си задам: „Мисля ли правилно за загубата? Преувеличавам ли величината на кризата? Как изглежда моят проблем в сравнение с проблемите на другите?“

СТЪПКИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СЛЕД ЗАГУБА

Фаза 1: Шок и неверие: Бягството от действителността е разрушителен механизъм за справяне с кризата: когато се опитваме да забравим или прикрием проблема. Ученикът не дава бележника, за да му впишат оценката. Жената не казва, че са се разделили с мъжа си, а че пътува в командировка. Някои хора си представят, че починалият човек е някъде на лечение. Това е неточно мислене, което ни пречи да преживеем скръбта здравословно и я отлага. Това е условие за нездравословен стрес. Тази силна реакция към голяма загуба трябва да трае някъде от няколко секунди до 24 часа. Дори е здравословно да продължи няколко часа. Ако са изминали 24 часа и все още сте в процес на отричане на загубата, положете специално усилие да се примирите с реалността.

Фаза 2: Осъзнаването: Втората фаза от възстановяването, която обикновено продължава 3-12 месеца, включва постоянно връщане към загубата. Когато сме в тази фаза, почти всичко, което правим, ни напомня за това, което сме имали, но сега вече не е „наше“. Това може да доведе до: безпокойство, тревожност, проблеми със съня, загуба на апетит, храносмилателни проблеми, умора, гняв, вина.

Ако имаме някаква вина за ситуацията, ние постоянно „предъвкваме“ какво сме можели да направим по-различно. „Ако не бях направил това“ или „Ако бях направил онова“ – стигаме до когнитивното изкривяване „персонализация“, което ни кара да се самообвиняваме постоянно, без реално да правим стъпки за излизане от кризата. Постепенно трябва да приемем реалността на загубата.

Фаза 3: Възстановяване: Тази фаза обикновено започва от 3 до 12 месеца след загубата. В идеалния случай започва до 3 месеца, но не е необичайно да отнеме една цяла година. Тази фаза „възстановяване“ не може да започне, докато не завърши Фаза 2 (Осъзнаване). През тази фаза на възстановяване скърбящият човек се занимава с промени в начина на живот и формиране на нови навици като реакция на загубата. В зависимост от вида на загубата, някои промени може всъщност да са се осъществили по-рано. (Например в случай на човек, който е загубил работата си и става безработен.)

Съставянето на мъдри планове за бъдещето е една от важните задачи през тази фаза, когато човек всъщност започва да поема отговорност за живота си отново чрез дейности, пренастройване и обучение. Добре е да останете активни през тази фаза, като научавате възможно най-много за процеса на лечение, докато свиквате със загубата.

Постоянно самосъжаление и опитите да забравим проблема не са градивни решения. Трябва да приемем кризата, да реагираме разумно и да помислим как най-добре да се справим с нея, за да продължим напред.

Всяка криза в живота е свързана със стрес

Стрес и механизми за стресова реакция

Стресът е нашата реакция на проблемите и тревогите, които срещаме в живота. Реакцията на стресова ситуация е интензивна, но кратка. Пресичате улицата и с крайчеца на окото си забелязвате засилена кола, която преминава на червено. От бързата ви реакция зависи дали ще пострадате или не. Втурването напред е първата фаза на реакцията ни към стресово събитие. Тя не зависи от естеството на стресора. Възниква сходна реакция при всички видове.

Фаза 1: Тревога

ФИЗИЧЕСКИ ПРОМЕНИ ПРИ ВНЕЗАПЕН СТРЕСОР

Повишено кръвно налягане
Повишен сърдечен ритъм
По-силно свиване на сърцето
Разширени зеници
Разширени бронхиални тръби
Повишена мускулна сила
Отделяне на глюкоза от черния дроб
Повишена умствена активност
Повишен метаболизъм
Повишен кръвен поток към активните мускули
Понижено кръвоснабдяване на областите, които не участват в бързи дейности, като бъбреците и червата

Тялото ни се подготвя за бърза реакция, така наречената реакция „бий се или бягай“. Електрическите сигнали от нервната система карат определени жлези да повишават секрецията на хормони, което повишава енергията в кръвния поток, която дава допълнителната мускулна сила, необходима за избягването на опасността. Всичко това става за няколко секунди.

Фаза 2: Съпротива – човек действа, „бий се или бягай“

До тук всичко е наред, ако стресовите фактори действат за кратко време.

Д-р Недли твърди, че едно проучване на д-р Джоузеф А. Бош от Ohio State University установява, че определени видове стрес всъщност са добри! Д-р Бош изучава два вида стрес: пасивен и активен. Пасивният стрес се поражда, когато само наблюдаваме събитията, без да участваме в тях, както когато гледаме страшен филм. За разлика от това, активният стрес включва събитие или ситуация, в които личността трябва да действа активно (като спазване на крайния срок).

В неговото проучване 30 доброволци на възраст от 18 до 34 години се подлагат както на пасивно, така и на активно стресово събитие. Активното се състои в това доброволците да запомнят дадена информация и да направят 12-минутен тест. Пасивното е да гледат 12-минутно видео на „отвратителна“ операция. По време на експериментите всеки човек дава проби от слюнка, които се анализират за компоненти на имунната система, известни като секреторни белтъци. Те защитават обвивката на органите като бял дроб и стомах, възпирайки нахлуването на бактерии и вируси, а и вероятно се борят и с раковите клетки. Д-р Бош открива, че количеството на секреторните белтъци се повишава при активен стрес.

– Стресът не е страшният злодей, за какъвто всички го смятат – всъщност повечето остри стресови фактори стимулират имунната система – отбелязват д-р Бош. – Само когато той продължава необичайно дълго време или се повтаря, може да бъде потенциална заплаха за здравето.

Изключение от това правило е телесната реакция на остри стресови фактори, при която няма начин да реагираме, освен да ги понасяме пасивно. В проучването си д-р Бош открива, че пасивният стрес има силно потискащо влияние върху някои аспекти от имунната функция. С други думи, пасивният стрес, като причиненият от телевизионни програми с насилие, всъщност може да отслаби имунната функция.

Фаза 3: Изтощение

Парадоксално е, че именно промените в нервната система и повишаването на хормоните, които могат да ни предпазват при първата поява на стресора, са същите промени, които накрая могат да ни унищожат, ако се превърнат в постоянни. Нашата стресова система е предназначена да ни помага при внезапни, краткосрочни състояния. Не е създадена да бъде безкрайно активна при постоянни стресори.

Повишаването на няколко хормона в кръвта ни предпазва от внезапен стресор. Един от тях е кортизолът. Обаче продължителните високи количества кортизол, причинени от хроничен и прекомерен стрес, могат да причинят вреда на тялото, пораждайки много физически и психологически проблеми.

ПОВИШЕНОТО КОЛИЧЕСТВО КОРТИЗОЛ МОЖЕ ДА УВРЕДИ МОЗЪЧНИТЕ ФУНКЦИИ