БРЕМЕНАТА НА ХОМОТА
“Не това ли е постът, който Аз съм избрал – да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените, и да счупваш всеки хомот?”
(Исая 58:6)
В нашия свят има толкова много показност и самооправдание, а доказателствата за дълбоката следа от работата на благодатта в душата не са така очевидни. Пред нас стои с цялата си сила и парливост един много сериозен въпрос. Дошло е времето, когато всеки трябва да разбере, че има душа за спасяване или за погубване, че има небе, което трябва да се спечели и ад, който трябва да се избегне. Ние трябва да разберем какво трябва да направим, за да бъдем спасени…
В живота на божия народ има бремена… които Бог никога не е възлагал, бремена, които опорочават духовната опитност и наскърбяват Израйлевият Господ Бог. На човек не е позволено да манипулира умовете и мислите на другите Божии слуги, още повече, когато Той е натоварен с големи отговорности в църквата. Господ иска всяка душа, която Му служи да разбере каква работа иска Той от нея.
Небесният ни Отец е дал наставление, което счупва всеки хомот и отнема всяко бреме. Ние всички сме едно – едно в Исуса Христа. Постът или заеманото положение не правят човека. Заеманата църковна длъжност не дава право да се упражнява произволна власт над останалите. Тук е нужен сърдечният човек, праведното поведение, изразено със скромността и смирението на ума и духа, който непрекъснато търси Господа, докато Той бъде намерен…
“Тогава ще зовеш и Господ ще отговаря! Ще викаш и Той ще рече: Ето ме! Ако махнеш изсред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи” /Исая 58:9,10/.
